• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места
  • In An’s Kitchen

Мама-тигрица

22.09.2009

Хлъц… Ъъъ, мама си има профил във Фейсбук. ОК, това го преглътнах.

После открих, че ми следи блога чрез rss. Честно казано, отново реших, че нещо цъкала напосоки.

Току-що обаче ми се похвали, че си има блог от близо два месеца и си публикувала там стиховете. Няма да ви го пускам, защото е на виетнамски и нищо няма да разберете, но… хлъц… мама ме уби! :)

Категория: лично, разбъркано

ул. Хуе № 111

19.09.2009

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

[Прочети повече…] about ул. Хуе № 111

Категория: лично, обично, семейно

Сутринта валяло дъжд…

14.09.2009

и ръцете ми са хладни.
Мигна ли дори веднъж,
лятото ще се разпадне.

Сол и пясък и ръжда
палят в гърлото ми суша.
Лятото ще задържа,
само ако в теб се сгуша.

* * *

Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.

То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.

Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.

Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?

* * *

Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е
невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,

и става тъжна и трагична,
а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И, като оправия няма,
поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея…
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.

* * *

Мария Донева

Единствената причина да ме е яд, че нямам профил във Facebook, е че само там тя си публикува най-новите неиздадени неща.

По една случайност се озовах на представянето на последната й стихосбирка и си прекарах страхотно. Мария е точно такава, каквато е нейната поезия – слънчева, много чаровна и вдъхновяваща.

Остана ми 1 книжка, която все още не съм подарила на никого. Кой я иска? :)

Категория: поетично

Милано, U2 и малко Комо

09.09.2009

Ето най-сетне. Смогнах да довърша разказа за обиколката на Северна Италия и все пак причината да измина всичките тези километри – концерта на U2.

Милано…

Нищо не очаквах и с нищо не ме изненада. ОК град, но не е моят.

[Прочети повече…] about Милано, U2 и малко Комо

Категория: извървяно, мелодично

Виетнамски метъл

09.09.2009

При това пауър-симфо-прогресив метъл, както се изрази Евгени. :) Очевидно доста популярни там и даже добри и доста интересни, да им се ненадяваш.

[Прочети повече…] about Виетнамски метъл

Категория: виетнамско, мелодично

Нищо особено…

06.09.2009

Нищо особено.
Ден като ден. Като всички.
Даже и сводът е смръщен и злобен, но
още е пълен със птички.
Нищо особено… Вятърът есенен
пак тъй завъртва листата.
Свири през мен. Но ми е весело –
на гръб бих понесъл земята.
Птиците литват. Хуква подире им
като хвърчило небето.
Всичко напомня тъга и умиране.
Нищо такова, което
да стопли сърцето ми – нито е влюбено,
нито се връща от среща.
Нищо особено!… А ми е хубаво,
става в гърдите ми нещо!
Някаква тръпка безименно-сладостна,
нещо безкрайно голямо!
И ми е светло! И ми е радостно,
а нищо особено няма!
Просто сърцето, от жал непоробено,
за своите радости пее.
Нищо особено. Нищо особено.
Нищо, освен че живея.

[Прочети повече…] about Нищо особено…

Категория: поетично

  • « Go to Previous Page
  • Страница 1
  • Interim pages omitted …
  • Страница 33
  • Страница 34
  • Страница 35
  • Страница 36
  • Страница 37
  • Interim pages omitted …
  • Страница 85
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Архив

RSS

RSS feed

Copyright © 2006–2026 · Genesis Sample on Genesis Framework · Вход