Чудесно клипче, най-вече за всички cat persons (специално смигване към Анчето :)).
Виет Нам и неговите трудови хора
Правя си лично проучване. Моля всички, които (случайно или не) попаднат тук, да ми отговорят:
Кое е първото, което ви идва наум, като ви кажат Виет Нам? Войната с американците? Джунгла? Беднотия? Тропика и полегнали палми? Какво се сещате за тази страна?
А за виетнамците? Илиенци? Изчезването на кучетата в квартала ви преди време? Виетнамските общежития в Красна поляна и първите дънки, които сте си купили от там? Виетнамското чудо – оня смърдящ мехлем за всички болки и настинки? :)
Тези, които ме познават лично, по възможност да се абстрахират от разказите ми и от това, което съм (защото аз определено не се вписвам в образа на типичната виетнамка).
Не искам вашето мнение или отношение, а най-най-първата ви асоциация, без анализ. Трябва ми отговор в едно изречение. И не се притесняйте, че ще ме обидите по някакъв начин.
От живия живот
В търсене на склададжия за фирмата, през последните няколко седмици прегледах близо 500 автобиографии, а има още 1 седмица да изтече обявата.
Няма как да не ме притесни мисълта, че остарявам, след като вече кандидатстват и родени през 90-те. :)
Още по-притеснително е, че същите твърдят, че имат отлични мениджърски качества и в графа „желани длъжности“ вписват мениджър, началник или управител.
Половината от автобиографиите са написани на шльокавица, а ефектът се усилва, когато са използвали готова бланка на български:
Професионален опит:
prodava4-konsultant
konsultirah i v posledstvie prodavah elektri4eski uredi i drugi ma6ini.
Едно от най-искрените и мили представяния, които съм получавала: Здравейте, казвам се Алекс и съм на 15 г. Търся си каквато и да е работа за лятото.
– Абе, Анчо, – възкликна Димка един ден, – ти знаеш ли, че майка ти си има профил във Facebook?
– Хъх? Ъъъ, сигурно цъкала нещо напосоки без да иска…
– Не бе, и приятели си има даже!
– (#*%_%*+@#&^$?!?
Отбелязах наум да не подценявам майка си толкова. Сетих се и за онзи случай, в който дете, попаднало на профила на майка си във Facebook, й написало учудена бележка: „Ама вие с татко сте разведени?!“
Никой така и не можа да ми каже какво толкова раздават безплатно, че всички са там. Освен че разни хора решават разни тестове като „Кога ще се оженя“ и призовават други да гласуват за тях на конкурса „Най-секси-лятна-горяща-и-кипяща Facebook мацка“, примерно…
Генуа*
* Димето ми направи забележка, че на български се пишело с „у“, защото идвало от немския, не от оригиналното италианско Genova. Ето, поправих се.
Питат японец:
– Как беше пътешествието из Европа?
– Не знам, – отвърнал той, – още не съм си разгледал снимките.
Не, че това важи с пълна сила при мен, но сега от снимките установих, че този град може би не е чак толкова лош, колкото си мислех. Ако Бергамо и Торино не ме бяха разглезили толкова с подредеността си, ако не беше това изнервящо лутане из хаоса и тесните улички, докато си намерим хотела, ако хотелът не беше толкова мизерен и мръсен, ако не бяхме попаднали на онова емигрантско гето още на първото ни излизане от хотела… И приемайки, че все пак е пристанищен град (не курорт) и е нормално да е шарено и разбъркано, в този град си имаше интересни неща.
Като например стария град и аквариума:
Бенджи
Преди 3 години, когато активно спамвах в един форум за фенове на Pink Floyd, който по-късно без ясни причини и обяснения беше заличен от собственика си, се запознах с прекрасни хора и спомените ми за тях са наистина мили.
Помня онзи слънчев майски ден през 2006 г., когато, на гости у Бенджи в Бистрица, всички редовно пишещи форумци най-сетне се запознахме накуп. Бях страшно изненадана, че Бенджи е само на 19 г., защото начинът, по който пишеше за голямата си любов – музиката, и фактът, че беше фен на Пинк Флойд, оставиха други впечатления в главата ми.
Събирането си имаше и цел – да сформираме рок банда. :) В мазето на Бенджи, пригодено за репетиционна, се събрахме всички:
Бенджи, въпреки гипсираната ръка, свиреше на китарата си, Шай чупеше стойки на „басис“ :) и от време на време отпиваше от верото си (което всъщност беше любимата му напитка мента+мляко). Имаше и още китари и басове – на Пепи и на Краси (това симпатично скромно момче се оказа фронтмен на групата Млък!; от тогава все си обещавам да мина някой път да ги видя, като имат изява). Не помня добре, но Дон Тони май си беше докарал барабаните чак от Ямбол (уф, Ямбол ли беше?). Двамата Борисовци извисяваха едни ми ти гласища, а аз, както винаги, бях в ролята на ентисуиазирано групи. :) Както и Нушка. :)
Помня, че предложих групата да се казва „Куцо и сакато“, не само заради счупената ръка на Бенджи. :D Смяхме се много, снимахме се много, но от всичко намерих само една снимка, оцеляла в стария блог, на която „свиря“ на барабани. :) Бяха весели времена!