In An's Room

where time stands still

озадачено

Любими FAQ

1. Всичкото, дето го готвите на тези уроци, кучешко ли е?
Да, точно така. Всичко е кучешко. Виетнамците ядат кучешко за закуска, обяд и вечеря, а също и за десерт. Правят си кучешки бульон, кучешки стърготини и кучешки торти. А пък аз стопанисвам ферма за изоставени кучета, събирам ги от улиците и ги готвя на тези срещи.

2. И все пак наистина ли виетнамците ядат кучешко?
Ядат, някои ядат. Всъщност… доста малко ядат, главно по селата, и то само в определени дни от годината. Впрочем, във всички източноазиатски страни се консумира кучешко, вкл. Китай, Тайланд, Камбоджа, Корея…, но сякаш само в България хората си седят на вица за изчезването на помиярите около някогашните виетнамски общежития. И словенците ядат конско, което ми е противно. А французите ядат жабешко… Пък мюсюлманите гледат на свинското и ядящите свинско с презрение. Времена и нрави.

3. Ако отида във Виет Нам, ще ме е страх да си поръчвам от заведенията, защото може да ми пробутат кучешко…
Няма как да ти се случи това, защото кучешкото е деликатес и се предлага в специализирани ресторанти. И струва повече от всякакво друго месо, така че няма да се набутат… Не е като на Централна гара “купи 10 кебапчета, сглоби куче”.

4. Ти защо не ме каниш на тези кулинарни срещи?
Защото по принцип никого не каня. Който иска, ясно съм го обявила и е добре дошъл.

5. Ей, супер са ти тези кръжоци! Кога ще ми сготвиш?
)$*&%#)%*%

Съседът отсреща

Точно на нивото на прозореца ми в кооперацията отсреща има един дебел мъж на средна възраст, който по бял потник (лятото пък гол до кръста) всеки ден в най центъра на центъра изтръсква всичките си налични домашни текстили през прозореца над главите на хората на спирката – покривки, одеала, дрехи, гащи, чорапи. Всеки божи ден!

Бях намислила да опъна един ярко жълт транспрант с големи черни букви, с които да предупредя хората на спирката да си пазят главите от него, но току що видях, че носи кобур с пистолет и… се отказах. Вземе да ме гръмне, докато кротко си пийвам чайчето някоя сутрин…

Реклама

… на студио за лазерна епилация, в която се заявява, че това е „единственото студио, в което се предлага САМО лазерна епилация“. Хората вече измислят какви ли не критерии за уникалност…

ПП: Оправям снимките от Виет Нам, наистина. Пекат се, идааат…

За моловете

Бе то ясно, че са удобни. Работят до късно, всичко ти е накуп, вътре не ти духа, вали или пече. Пък и някои са с кино, други – с боулинг, всички – с фаст фууд кътове с летящи табли и миризми на тежко пържено в палмово масло.

Убуу, ма що са им толкова тъпи имената? Плод на чий творчески запек са те? То че кръщаването на каквото и да било си е цяла нАука, ама тея сякаш въобще не са се стараели да измислят нещо.

[Read more…] about За моловете

От живия живот

В търсене на склададжия за фирмата, през последните няколко седмици прегледах близо 500 автобиографии, а има още 1 седмица да изтече обявата.

Няма как да не ме притесни мисълта, че остарявам, след като вече кандидатстват и родени през 90-те. :)

Още по-притеснително е, че същите твърдят, че имат отлични мениджърски качества и в графа „желани длъжности“ вписват мениджър, началник или управител.

Половината от автобиографиите са написани на шльокавица, а ефектът се усилва, когато са използвали готова бланка на български:

Професионален опит:
prodava4-konsultant
konsultirah i v posledstvie prodavah elektri4eski uredi i drugi ma6ini.

Едно от най-искрените и мили представяния, които съм получавала: Здравейте, казвам се Алекс и съм на 15 г. Търся си каквато и да е работа за лятото.

[Read more…] about От живия живот

Първи бял косъм

По принцип за азиатска коса като моята e аномалия да се появи бял косъм преди 40-50-годишна възраст. Днес ми откриха един, който наполовина е бял, наполовина черен. Чудя се – от стрес, от щастие или от мъдрост се появи? :)