Точно на нивото на прозореца ми в кооперацията отсреща има един дебел мъж на средна възраст, който по бял потник (лятото пък гол до кръста) всеки ден в най центъра на центъра изтръсква всичките си налични домашни текстили през прозореца над главите на хората на спирката – покривки, одеала, дрехи, гащи, чорапи. Всеки божи ден!
Бях намислила да опъна един ярко жълт транспрант с големи черни букви, с които да предупредя хората на спирката да си пазят главите от него, но току що видях, че носи кобур с пистолет и… се отказах. Вземе да ме гръмне, докато кротко си пийвам чайчето някоя сутрин…
Фуражката си е фуражка, т.е. диагноза.
Когато дойдохме тук, първите думи на домоуправителката след „Добре дошли!“ бяха „Молим да не изтръсквате покривки и да не тупате килими през прозорците и терасата“. Страшно се учудих защо е нужно да ни го казва, а то… хората цял живот се наслаждават на гледката отсреща…
Ама кобура на голото шкембе ли го носи? :>
София е културен град с традиции, спор няма.
Но пък и какво са малко споделени по главите гащи и чорапи на фона на Вселената…
Леле, това си е сюжет за кратък разказ, ако питаш мен :)
Или за кратък блогпост :)