Алекс се смее адски гръмко. Ама толкова гръмко, че ехти чак до пазарчето по-надолу от нас, честно! Но затова пък няма как да не се заразиш и ти от нейния смях и да ти стане едно такова хубаво. Шумно, но много хубаво. :)
Ани, любимата ми, която рисува страдащи от фобии зайовци и изработва великолепни глинени и други неща с прекрасните си ръце.
Най-лъчезарното дете Валя.
Димето пише безобразно рядко, но пък компенсира с ухилване до уши и чаровна прозявка с изпъване на ръце в стил „ах, колко ми се спи/как преядох/колко ме мързи“ по нейния си неповторим димчовски начин.
Еленко, от когото научих какво е блог и ме вдъхнови да си направя това място. По-късно пък ме направи коректор на онлайн жаргонния речник Неолог за няколко години, докато не го помолих да прехвърли щафетата на друг, по-отговорен за тази задача.
Йовко прави страхотни снимки и пише много хубаво, и знае толкова много неща, че ми е щастливо, че мога винаги да го питам за каквото ми хрумне, а той винаги вежливо и търпеливо отговаря.
Мария Донева бих я канила всеки ден на гости, ако не беше толкова далеч. И толкова несериозна. Добре де, „ангажирана“. :P Най-любимата ми българска поетеса, дневната ми доза слънчево настроение. Освен това страшно е задобряла в изработването на човечета, животинки и други неща от бракувани чорапи и материали за ръкоделия. И не си ги стиска само за себе си, а си има и магазинче.
Никсо има очи за красивото и успява да го издири и заснеме. Каквото пък не намира, го изработва с ръцете си – адски е сръчен и изобретателен. Любим ми е неговият комикс с Приключенията на лоса Евстати и хипопотама Архимед, а напоследък приема поръчки за ръчноизработени фотоалбуми. Освен това винаги ще остане моят първи, единствен и най-търпелив учител по китара. :)
Пейо, който често пише за разни правно-социално-политически-програмистки неща, които хич не разбирам, но понякога (вече доста рядко, за съжаление) прави страхотни серии на Неделна поезия с Илойшъс, 99 начина да умреш на мечката Феникс и, най-вече: Комикс без картинки – телефонът, какъвто трябва да бъде. Исках да ви споделя най-любимия си епизод, но ми е толкова трудно да избера, че ще ви оставя сами да се ровите из архивите.
Ралчев в снимки и тук-там думи.
Лудият басис’ Шайо и прекрасната Валя – любимците ми.
Гинев приказва малко, но умно и на място. Прави яки макропортрети на манджи. И на макрокотката си. Има особено чувство за хумор, което ми допада, дори в случаите, когато не го разбирам напълно.
Пътеписите на Юри Варошанов са повече от вдъхновяващи. Те са сбъднатото вълшебство за всеки мечтател-пътешественик.
Ясмина и светът в нейните очи. :) И най-най-любимото ми филмче с Яна.
Ясмина ме открехна за Гергана (avocett), за която писах в отделен пост. Това момиче наистина много ме впечатли колко е талантливо, възхитително, ИСТИНСКО!
Жълтурчето е също толкова искрено-вдъхновяващо дете на природата, а най-любимото ми нейно е разказът за бабите й.
Разказите на Йолина за особеностите на живота в Швейцария са ми страшно любопитни и интересни. Нейният блог е последният, който прочетох на един дъх от кора до кора.
Ферма Линбул е олицетворението на човешката воля да сбъдва мечтите си. Павлин и Соня са изключителни млади хора, които знаят какво искат и обичат това, което правят. И имат едни от най-искрените усмивки, които съм виждала.
Мулти Култи карта на София – събрани на една карта места с автентична чуждестранна кухня. Прекрасните девойки от Мулти Култи Колектив ми дадоха шанса да обиколя и опиша историите на тези места и техните собственици, за което ще съм им вечно благодарна. :)
Как се пише? на страхотната Павлина Върбанова е за мен най-смисленият и полезен проект в българския интернет. По няколко пъти на ден се допитвам до сайта.