Виетеписите на Габи и Владо #8: Няколко виетнамски истории на сбогуване

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха преди повече от две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки, освен изрично упоменатите, са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част седма

„Чичо, купи петела!“
Стар виц

Владо

Пред входа за Пагодата на Нефритената Колона… пардон, исках да кажа Нефритения Император, ни докопаха ръчичките на един волнонаемен служител на култа. Служителят представляваше дядка на неопределена възраст, нападнат вероломно от брада-самосейка. Но косматите агресори явно не бяха преценили правилно силите си. Отделните им гарнизони се бяха окопали в укрепени райони около носа и – кой знае защо – зад ушите и практически не контролираха останалия ландшафт, изоставен на произвола.

Както и да е, старчокът в ултимативна форма настоя да си купим от него врабче, водна костенурка или рибка. Объркани, се вторачихме в костенурките. Дедикът бодро подхвана най-едрата от коритото и я тупна върху кантара. Потръпнахме и размахахме ръце в унисон като вятърна мелница, зърнала дон Кихот.

Последваха няколко минути оживена размяна на жестове. Когато най-сетне патриархът проумя, че принципите не ни позволяват да отнемаме живота на живо същество, хеле пък на територията на будистки храм, той се преви на три от смях с риск ако не за живота, то поне за ребрата си. Накрая, бършейки възторжени сълзи, дъртакът доведе до знанието на кръглооките варвари, че трябва да купят хайванчето и да го посветят на Буда. Тоест да го пуснат на воля.

Избрахме – малко прибързано – да дарим свобода на една рибка, която явно не се чувстваше твърде комфортно в найлоновата си торбичка със стотина грама топла вода. Платихме петдесетина цента и тържествено пуснахме добичето в малко басейнче, където лудуваха няколко десетки нейни приятели и роднини.

Макар че нещо ненатрапливо ни подсказваше, че в близките дни рибката предстои отново да се вари в собствен сос на тезгяха на тротоара. Може би мрежестото сакче, окачено на съхне на близкото дърво. А може и да сме били излишно мнителни и това сакче всъщност да е служило за обиране на падналите във водата листа.

Езерцето с костенурките открихме на излизане от пагодата. Там пъплеха едно стотина-двеста влечуги. Корубите на някои от тях бяха надписани. Вероятно това са били някакви свещени текстове, а може би просто опит да се възпрепятства повторната продажба на веднъж платеното животно.

Поехме нататък по пътя си, тръскайки глави, за да прогоним от мислите си упоритата гледка как внуците на окупирания от брада старец нощем сапунисват костенурките и ги търкат с четки…

Continued

Виетеписите на Габи и Владо #7: Нова година (Тет) и Да Лат

posted in: виетнамско | 1

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха преди повече от две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки, освен изрично упоменатите, са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част шеста

Тет

Габи

На 31 януари 2014 г. беше празникът Тет, т.е. Нова година. Годината на дървения кон.

Лудницата започна поне седмица преди Тет. Повечето хора си взимат отпуск по това време и 10 дни не работят. И тръгват да пътуват към родните места, от родните места. Хора и капитали се местят от едно място на друго, но нищо не се губи като количество.

Повечето магазини и улични кръчми затварят. Просто изчезват. Все едно никога не са съществували и освобождават тротоарите. Страната сякаш затваря бизнеса.

За Тет купуват мандаринови дръвчета с много плодове по тях или напъпили еднометрови бонсаи, които цъфтят в жълто. Идеята е на дръвчето да има жълт или червен цвят или плод. Продават се и огромни жълти хризантеми в саксии с по 50-ина стръка. Червени гладиоли.

Целият град (цялата страна) е украсена в жълто и червено, на всяка къща са окачени червени знамена с жълт сърп и чук и с жълта петолъчка. Това е националният флаг. Улиците блестят в жълто и червено.

Continued

Виетеписите на Габи и Владо #6: Меконг, Муй Не, Ня Чанг и една история с охлюви

posted in: виетнамско | 1

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха преди повече от две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки, освен изрично упоменатите, са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част пета

Меконг

Габи

Докато бяхме в Сай Гон, си организирахме пътешествие до делтата на прословутата река Меконг. Тя тръгва от Китай и бавно и полека се дотътря до Виетнам с цялото си могъщество и мръсотия.

Огромна река! Делтата е известна с плаващия пазар и всякакви продукти се продават на водата. Събират се купища лодки и почва вселенска търговия. Азиатска всевселенска търговия! Да не говорим за хилядите рибари, които живеят във, от и заради реката.

Друг воден свят е това! Речен. Беден. Богат. Огромен. Реката е опасана от колиби, от къщурки, нагазили в тинята, от въжета, гребла, кал, приливи, отливи, от мизерия, от цветове, от голи деца, от рибари с възлести ръце, от тъга и песни.

Continued

Виетеписите на Габи и Владо #5: Алкохолът и виетнамското кафе

posted in: виетнамско | 1

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха още преди две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част четвърта

Габи:

Навсякъде по заведенията на масата има кана със зелен чай и всеки може да си сипва, колкото иска. За фрешовете няма какво да се каже. Толкова много плодове има… По-лесно е да им изброя цветовете, отколкото видовете: ярко червени, розови, жълти, кафяви, оранжеви, зелени, сиви, черни.

Има един специфичен, който се въди през зимата – казва се дуриан и мирише на канализация. По-голям е от средна диня, отвътре е жълт, отвън – зелен, красив е, рошав, с рогчета… и има неповторим аромат. Може да „облагороди“ целия хладилник, ако го оставиш за малко без наблюдение. И той си има последователи, правят и десерти с него, но е забранен за пренос в транспорта. :))) Като онова неземно френско сирене…

Правят и всякакви сокове от кокоси и захарна тръстика, но най-популярната напитка тук като че ли си остава кафето.

 

Виетнамското кафе

„Жабата, ако ще би и цялата да ми я посипеш със захар,
пак няма да я турна в устата си.“
Н.В. Гогол

Габи:

Предлага се зад всеки ъгъл и на всеки тротоар. В кафенетата се пие в специални чаши на два етажа – отгоре е запарката и чакаш да се изтече долу в стъклена чашка. А по улиците бабите и лелите носят готово, сварено вкъщи кафе в пластмасови бутилки. Слагат от него в чаша, добавят кондензирано мляко плюс половин кило лед и половин кило захар и… готово!

A post shared by An Pham (@inansroom) on

Владо:

Кафето тук е хубаво. Каубойско, с подкова. (За незапознатите с кулинарията на Дивия Запад – налива се вода в канчето и се сипват смлени зърна, докато подковата изплува). Абе, с две думи, отлично им е кафето на виетнамците. Има само един недостатък – не съм в състояние да го пия. Не понасям сладки течности. А местното кафе си е гарантиран диабет.

Continued

Виетеписите на Габи и Владо #4: Храната

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха още преди две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част трета

А улицата приклекна и кресна:
“Плюскане дай!”
В. В. Маяковски

Владо:

Една от причините, които ни водят отново и отново в Азия, е местната кухня. Може гените, които отговарят в моя организъм за вкусовите усещания, да са прабългарски, не знам. Но не съществува национална кухня извън националните граници. И можете смело да ме цитирате: в Европа се сервират само пародии на азиатската храна.

Габи:

Представата ни за виетнамците, че се хранят едва ли не само с кучета, е не само остаряла, но и крайно непълноценна и неточна. Всъщност, ядат всичко! Готвят жаби, змии, крокодили, стриди, скариди, миди, омари, раци, охлюви, риби (жълти, бели, червени), октоподи, калмари, прасета, телета, крави, бройлери, кокошки, сладкопойни пилета, морски кончета, медузи. Продават и скелети на плъхове, но дали ги консумират на прах или свежи, нямам идея. :)

Посветените пък казват, че кучетата са деликатес (предимно на север) и че няма никаква опасност някой да ги предложи на турист. Или най-малкото този турист ще трябва да свали няколко финансови кожи от себе си, за да опита кучешко!

Няма да пробваме и медузи. Една сушена и не много едра струва около 300 долара. А един буркан, пълен с водка и мариновани жаби, морски звезди, морски кончета и някакви зеленини с неясен произход, е към 250 долара… Говори се и за митичен прах от тестиси на тигър, но до него сигурно се докопват само генералните секретари. :) На какви цени и по какви поводи, не питаме.

А иначе, виетнамците разхождат много кучета, по-скоро кученца. Харесват ги наистина. Истината е, че няма котки. :))) За двайсетина дни видяхме само пет измършавели екземпляра.

Continued