Виетеписите на Габи и Владо #3: Езици и пазарлъци

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха още преди две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част втора

Габи:

Виетнамският език звучи много гласно и малко съгласно. Подходящ е за пеене. Интонацията е много важна при говорене. Ние сме стигнали до „добър ден”, „довиждане”, „благодаря”, „вкусно е”, „мерси, обаче не искам да си купя това ужасно нещо”… Но май не винаги нацелваме броя на гласните.

Владо:

Широко известен е фактът, че местната азбука е измислена от йезуитите. Като я разгледаш по-внимателно, проумяваш, че те са постъпили в Общността Иисусова, след като са ги изгонили от инквизицията. За садизъм.

От друга страна, какво да се прави? Все някак трябва да се предават графично всичките им дифтонги и трифтонги, барабар с интонациите, сътворени, несъмнено, от самия Враг на човешкия род.

Ето ви, например, думичката “ба”. В зависимост от изписването и изговарянето може да значи и конкретното “три”, и неопределеното “всеки”, и натъжаващото “остатък”. Както и – обърнете внимание – “жена”, “отрова” и “губернатор”.

Наблюдателни са пустите му виетнамци. Не можеш да им го отречеш. 

Габи: 

И за сетен път благодарих на Буда, че не разбирам местния език… Звучи глупаво, но в това е голяма част от очарованието на Азия. Ако схванеш какво си бръщолевят тези малки човечета, ще разбереш, че обсъждат най-банални въпроси. А така остава вкус на магия, на тайнство, на нещо неразгадано…

Continued

Виетеписите на Габи и Владо #2: Страната, хората и къщите

posted in: виетнамско | 0

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха още преди две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част първа

Страната

Владо:

Конг хоа са хой чу нгия Виет Нам. Означава “Социалистическа република Виет Нам”. Само дето и помен няма от познатия ни социализъм съветски образец.

Габи:

Като цяло, страната е силно развиваща се, спретната, с европейски привкус в архитектурата, в туризма, в комуникациите. Нямат проблем с интернета – сигналът може и да е слаб, но във всяко кафене и хотел има Wi-Fi. Сякаш представата ни, че Виет Нам е джунгла, война, босоноги сламени шапки на велосипеди и Хо Чи Мин е адски остаряла. Тя си е реално древна, де. :))

На фона на малките хора и на ситните вещи и хралупи рязко изпъкват огромните нови хотели, бизнес сградите-небостъргачи (в Сай Гон), грамадното море, гигантските миди, корали, стриди, охлюви и раци, камарите боклуци, които изхвърлят по тротоарите (но които метат и събират редовно и неотменно – дори плажа метат по няколко пъти), чудовищните бугенвилии, палми и всевъзможни цветя и храсти, бухналите плодове, зелените подправки-храсталаци, огромните блокове лед, които трошат със сатъри, надвесените пагоди и банкнотите по 500 хиляди едната.

Интересно е, че няма монети, цените са „смразяващи“ – 100 000 донга са по-малко от 5 долара. Т.е. – като обмениш 50 долара и вече си милионер. :) На всяка банкнота грее ликът на Хо Чи Мин. Рядко се виждат обаче билбордове с лика на чичко Хо и някоя негова пътеводна мисъл.

Владо:

Сърпове и чукове, естествено, висят навсякъде като данък на традицията. Не се наемам да твърдя как е със свободата и братството, но равенството отсъства. Както и безплатната медицина. Държавното образование е без пари, но чужди езици например в училище не се преподават. Който иска да ги учи, си плаща като поп.

Continued

Виетеписите на Габи и Владо #1: Трафик, мотори и дрямка

posted in: виетнамско | 1

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха още преди две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани. 

 

Трафик

„… и смърт, и ад от вси страни!“
А. С. Пушкин

Владо:

Козината ми настръхна още на летището, а когато нещата опряха до излизане на сайгонските улици, направо свих уши, подвих опашка и се разпльоках на тротоара, докато локвата под мен се разширяваше прогресивно. Такъв бил, значи, чапековият ад! Ужасно място, където няма нито един диван и само демони на мотоциклети преследват грешните кучешки души…

Габи:

Първото впечатление е дивият трафик. Е, няма слонове по улиците като в Шри Ланка, но мотори, мотори, мотори, велосипеди, автобуси – градски и туристически, коли, рикши. И всички свиркат, бибиткат, звучат! Спират внезапно и паркират навсякъде! Всички тротоари са техни, всички улици са техни, целият въздух е техен. Особено в големите градове. В курортите е по-хуманно.

Автомобилите са скъпи, малко са, предимно таксита се движат. Има и велосипедисти, но на тях човек изобщо не им обръща внимание. Има и рикши за пациентите – седалка, поставена отпред на колело. „Кочияшът“ върти педалите, а ти седиш пред него удобно и се кефиш. Ние не сме пробвали. Малко с колониален привкус е това удоволствие.

Пешеходците са почти, само и предимно чужденци. Много от които оцъклени. Няколко пъти помагахме на блондинки да пресичат.

Continued

Баба

Удивлява ме дори с начина, по който си тръгна.

След година и два месеца тъгуване по дядо, който според думите й “я заряза, и дори в сънищата й не се вясва, хайманата”, вчера сутринта за пръв път сама пожелала да излезе от къщата на вуйчо. Отишла с още две баби да пият кафе. Има ги на снимка – ухилени до уши, напечени от слънцето, с по чаша виетнамско кафе в ръка.

Днес през деня сама се изкъпала и си измила косата. Следобеда, както обикновено, легнала да дремне. И така и не се събудила.

Отиде си при дядо, най-после, както искаше. След близо 70 години заедно, тази едничка година раздяла я стопи, сломи, умори.

В антрето на къщата на майка ми (на 8000 км разстояние), където се намира олтарът, мирише на градински рози, ябълки и ароматни пръчици. Дано, където и да си, бабо, да мирише по същия начин. И с дядо да похапвате сладки ябълки и да се дърляте и дразните по онзи си ваш начин. Взаимно, заедно, един до друг.

Във Виет Нам не казваме “бог да прости” или “мир на праха”. Казваме просто “споделям тъгата ти”. А всъщност тъга не трябва да има. Те отново са заедно.

Майка му

posted in: лично, обично | 3

Все гледа с нещо да те нахрани, гладен да не седиш. Върви след теб и покрива нещата с вестник, кърпа или друго, „да не се прашат“.

Винаги ще те похвали, каквито и грозни яйца да си боядисал, колкото и да си пресолил манджата. А когато самата тя направи някое великолепно ястие и я похвалиш, скромно отговаря: „Ами дано!“

Нещо ако я заболи, повече се притеснява да не те събуди, задето през нощта е отишла до кухнята за лекарства.

Винаги ти дава път, „път на младите“, казва. Прегърбена и мила, ако без да искаш я настъпиш – тя ти се извинява.

Днес има рожден ден. Навършва 79 години.

Дано ни е жива и здрава още много години.

Дано никога с нищо не я огорчим.