In An's Room

where time stands still

Виетеписите на Габи и Владо #3: Езици и пазарлъци

<< Към част втора

Габи:

Виетнамският език звучи много гласно и малко съгласно. Подходящ е за пеене. Интонацията е много важна при говорене. Ние сме стигнали до „добър ден”, „довиждане”, „благодаря”, „вкусно е”, „мерси, обаче не искам да си купя това ужасно нещо”… Но май не винаги нацелваме броя на гласните.

Владо:
Широко известен е фактът, че местната азбука е измислена от йезуитите. Като я разгледаш по-внимателно, проумяваш, че те са постъпили в Общността Иисусова, след като са ги изгонили от инквизицията. За садизъм.

От друга страна, какво да се прави? Все някак трябва да се предават графично всичките им дифтонги и трифтонги, барабар с интонациите, сътворени, несъмнено, от самия Враг на човешкия род.

[Прочети повече…] about Виетеписите на Габи и Владо #3: Езици и пазарлъци

Виетеписите на Габи и Владо #2: Страната, хората и къщите

<< Към част първа

Страната

Владо:

Конг хоа са хой чу нгия Виет Нам. Означава “Социалистическа република Виет Нам”. Само дето и помен няма от познатия ни социализъм съветски образец.

Габи:

Като цяло, страната е силно развиваща се, спретната, с европейски привкус в архитектурата, в туризма, в комуникациите. Нямат проблем с интернета – сигналът може и да е слаб, но във всяко кафене и хотел има Wi-Fi. Сякаш представата ни, че Виет Нам е джунгла, война, босоноги сламени шапки на велосипеди и Хо Чи Мин е адски остаряла. Тя си е реално древна, де. :))

[Прочети повече…] about Виетеписите на Габи и Владо #2: Страната, хората и къщите

Виетеписите на Габи и Владо #1: Трафик, мотори и дрямка

Трафик

„… и смърт, и ад от вси страни!“
А. С. Пушкин

Владо:

Козината ми настръхна още на летището, а когато нещата опряха до излизане на сайгонските улици, направо свих уши, подвих опашка и се разпльоках на тротоара, докато локвата под мен се разширяваше прогресивно. Такъв бил, значи, чапековият ад! Ужасно място, където няма нито един диван и само демони на мотоциклети преследват грешните кучешки души…

Габи:

Първото впечатление е дивият трафик. Е, няма слонове по улиците като в Шри Ланка, но мотори, мотори, мотори, велосипеди, автобуси – градски и туристически, коли, рикши. И всички свиркат, бибиткат, звучат! Спират внезапно и паркират навсякъде! Всички тротоари са техни, всички улици са техни, целият въздух е техен. Особено в големите градове. В курортите е по-хуманно.

[Прочети повече…] about Виетеписите на Габи и Владо #1: Трафик, мотори и дрямка

Баба

Удивлява ме дори с начина, по който си тръгна.

След година и два месеца тъгуване по дядо, който според думите й “я заряза, и дори в сънищата й не се вясва, хайманата”, вчера сутринта за пръв път сама пожелала да излезе от къщата на вуйчо. Отишла с още две баби да пият кафе. Има ги на снимка – ухилени до уши, напечени от слънцето, с по чаша виетнамско кафе в ръка.

Днес през деня сама се изкъпала и си измила косата. Следобеда, както обикновено, легнала да дремне. И така и не се събудила.

Отиде си при дядо, най-после, както искаше. След близо 70 години заедно, тази едничка година раздяла я стопи, сломи, умори.

В антрето на къщата на майка ми (на 8000 км разстояние), където се намира олтарът, мирише на градински рози, ябълки и ароматни пръчици. Дано, където и да си, бабо, да мирише по същия начин. И с дядо да похапвате сладки ябълки и да се дърляте и дразните по онзи си ваш начин. Взаимно, заедно, един до друг.

Във Виет Нам не казваме “бог да прости” или “мир на праха”. Казваме просто “споделям тъгата ти”. А всъщност тъга не трябва да има. Те отново са заедно.

Майка му

Все гледа с нещо да те нахрани, гладен да не седиш. Върви след теб и покрива нещата с вестник, кърпа или друго, „да не се прашат“.

Винаги ще те похвали, каквито и грозни яйца да си боядисал, колкото и да си пресолил манджата. А когато самата тя направи някое великолепно ястие и я похвалиш, скромно отговаря: „Ами дано!“

Нещо ако я заболи, повече се притеснява да не те събуди, задето през нощта е отишла до кухнята за лекарства.

Винаги ти дава път, „път на младите“, казва. Прегърбена и мила, ако без да искаш я настъпиш – тя ти се извинява.

Днес има рожден ден. Навършва 79 години.

Дано ни е жива и здрава още много години.

Дано никога с нищо не я огорчим.

Разговор с баба

„Животът ми сега е безсмислен. Сама се утешавам, че не съм живяла напразно. Отгледала съм толкова деца и внуци, всички са добре образовани, не им се налага да разнасят стоки из града или да работят на нивата… По големите празници почти 50 души се събираме, с все внуците и правнуците. Разпределили са си седмицата и идват за по някой час да ме видят…

Но дядо ти го няма. И повече няма да го видя. Дори и в сънищата ми не се явява…“

„От едно село сме с дядо ти, но от две махали. Сватосаха ни – аз бях на 17, той на 18. Избор нямахме, какво разбирахме от живота? Ама ето нà, 67 години брак, 68 ще станат вече. Него го няма, но пак сме си женени и пак се брои…“

„Така е при нас, така сме виетнамците. Друго е на сърцето, но традицията определя да се кланяш и да се грижиш само за бащината си рода. Родителите ми, горките, нямаха син. Няма кой сега да се моли за тях. Аз последна жива дъщеря останах, най-малката. Доколкото можах, погрижих се, дето не ми е задължение. Докато съм още на този свят…

Но аз като си отида, кой ще се погрижи за тях?…“

„Дръжте се добре един с друг, с майките си, с хората около вас. Като ги загубите, няма връщане назад. Неслучайно във виетнамския език казваме за починалия, че е загубен. Защото той е загуба за околните, за близките си. Някой като си отиде, и да искаш да му се сопнеш, с нещо да му се похвалиш или да му занесеш нещо вкусно – не можеш; няма го вече.“

„Следващия път като дойдете, ще ви заведа в моята махала. Ако съм още жива, де… Ако ли не, така е било писано.“

Още за баба: Баба ми // Когато остарея…