Виетеписите на Габи и Владо – част пета

posted in: виетнамско | 1

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Всички текстове и снимки са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част четвърта


Габи:

Навсякъде по заведенията на масата има кана със зелен чай и всеки може да си сипва, колкото иска. За фрешовете няма какво да се каже. Толкова много плодове има… По-лесно е да им изброя цветовете, отколкото видовете: ярко червени, розови, жълти, кафяви, оранжеви, зелени, сиви, черни.

Има един специфичен, който се въди през зимата – казва се дуриан и мирише на канализация. По-голям е от средна диня, отвътре е жълт, отвън – зелен, красив е, рошав, с рогчета… и има неповторим аромат. Може да „облагороди“ целия хладилник, ако го оставиш за малко без наблюдение. И той си има последователи, правят и десерти с него, но е забранен за пренос в транспорта. :))) Като онова неземно френско сирене…

Правят и всякакви сокове от кокоси и захарна тръстика, но най-популярната напитка тук като че ли си остава кафето.

 

Виетнамското кафе

Жабата, ако ще би и цялата
да ми я посипеш със захар,
пак няма да я турна в устата си.
Н.В. Гогол

Габи:

Предлага се зад всеки ъгъл и на всеки тротоар. В кафенетата се пие в специални чаши на два етажа – отгоре е запарката и чакаш да се изтече долу в стъклена чашка. А по улиците бабите и лелите носят готово, сварено вкъщи кафе в пластмасови бутилки. Слагат от него в чаша, добавят кондензирано мляко плюс половин кило лед и половин кило захар и… готово!

A post shared by An Pham (@inansroom) on

Владо:

Кафето тук е хубаво. Каубойско, с подкова. (За незапознатите с кулинарията на Дивия Запад – налива се вода в канчето и се сипват смлени зърна, докато подковата изплува). Абе, с две думи, отлично им е кафето на виетнамците. Има само един недостатък – не съм в състояние да го пия. Не понасям сладки течности. А местното кафе си е гарантиран диабет.

Не стига това, че първо слагат в миниатюрната чашчица 6-7 лъжички подсладено кондензирано мляко и чак тогава наливат кафето, предварително сварено у дома. Не стига, че после добавят още толкова лъжички захар. Това все още нищо не е. Това все още е поправимо. С това все още бих могъл да се преборя, заставайки до кафеджийката и изтръгвайки от ръцете ѝ млякото и захарта. Един несложен процес, ако се замислиш върху разликата в габаритите.

Та, значи, принуждаваш я да прибере онуй напръстниче, дето го водят чашка, и да ти даде по-голяма. Заставяш я да ръсне вътре повечко лед. Навиваш я, зверски озъбен, да я напълни с чисто кафе, черно като смъртта. Парираш поредния опит тайничко да го овкуси в съответствие с местните разбирания.

Сядаш на сянка. Отпускаш се. Наслаждаваш се на предвкушението. Палиш цигара. Сърбаш… и сълзите рукват в буен планински поток. Тая (самоцензурирано) е сварила кафето с черпак захар вътре!

Габи:

Проблемът е, че те не си представят как някой може да харесва горчиво кафе…

Владо:

Борих се. Бога ми, борих се. И след сто години, насън да ме бутнеш, ще мога да произнеса „Ка фе ден. Хон съа! Хон дъонг! Бан ко биет? Хон всякакъв дъонг, мамка му!“ (Чисто кафе, без мляко, без захар, разбираш ли?), при това с произношение, на което би завидял всеки императорски стипендиант от столичния Храм на литературата. И като награда за моята упоритост само за шест седмици успях да открия цели три места, където можеш да разчиташ на истинско, горчиво кафе. Но нали не си мислите, че с това мъките приключват?

Обичам да си пия кафето с глътка мляко. Най-обикновено, банално, студено прясно мляко. Да, ама млякото тук… да ви кажа ли или сами ще се сетите?

И де да беше само прясното мляко! Веднъж в един супермаркет открих големи пластмасови шишета с българския трикольор и с надпис на някой от човешките езици, че вътре страда в заточение световноизвестният лактобацилус. Изтерзан от жегата, реших да не чакам опашката пред касата. Извих врата на бутилката и люснах половината директно в гърлото.

Хората в оня магазин и до днес трябва да възнасят благодарствени молитви за свръхчовешкото ми самообладание. Инак не им мърдаше душът със сладък айрян…

Абе, какво да си приказваме, тук се продава дори подсладена минерална вода!

За ядене съм лесен. От половин век съм лесен. Системата на майка ми беше проста, но ефикасна. Ако чедото капризничеше над чинията си, оставаше без чиния. Чак докато семейството се събере отново край масата за следващо ядене.

Бедна ви е фантазията колко дисциплиниращо въздействие оказваше това върху растящия организъм. Днес не могат го уплаши никакви издевателства над здравия разум и храносмилателната система. Ни сепия, задушена в бананово сладко, ни пържени картофи, погребани под хълм пудра захар, ни кейк със соеви кренвирши, ягоди и лют пипер. Поема ги и зрителният му нерв не трепва! Ех, мамо, мамо, защо не разпространи методиката и върху сладките напитки?

Добре де, стига хленчене, марш към автогарата! Разправят, че тук някъде, съвсем близо, в съседния окръг, на максимум три часа с рейса и още половин пеша имало някаква фермичка, където не доели кравите направо в казани със захар.

ПП. Излъгаха ме, мръсниците!

ППП. Впрочем, оказа се, че такава ферма наистина имало, нещо повече, била в селце със същото име. Само дето селцето било на хиляда и кусур километра на север, до китайската граница. Или отвъд нея, не можах да разбера със сигурност.


Явно въпреки всичко двамата ми приятели така се влюбват във виетнамското кафе, че години по-късно в семейния си хотел в Ахтопол те започнаха да предлагат (единствени на българска земя) оригинално виетнамско кафе по автентична рецепта. И дори го кръстили на мен, хаха! :P – бел. ред.


Алкохолът

Най-твърдата валута
в света е течната.
В. В. Райчев

Владо:

Честно казано, акълът ни не побира как е живял тоя народ преди появата на хладилниците и най-вече на леда. Човек остава с впечатлението, че всеки десети тук се прехранва покрай твърдото агрегатно състояние на водата. В големите градове и в местата на масово туристическо нашествие направо гъмжи от колелета, мотори и „баничарки“, натоварени с лед. Поне в Юга е така. На Север потреблението е по-ограничено, макар че и тук не се оставят без лед.

Ледът е задължителна съставна част на която и да е течност, като започнеш от чая и кафето и свършиш с бирата. Да, бирата, колкото и странно да звучи. Ако не е ледът, ще трябва да я пиеш на екс. В тукашния климат всяка напитка, извадена от хладилника, става за употреба горе-долу минута и половина. След което, ако нямаш лед, я хвърляш.

Халбите се донасят с голямо колкото юмрук парче лед. Като се постопи, викаш келнера, той вади остатъка с щипци, пуска в чашата нов юмрук, а старият отива в голяма пластмасова или стиропорена кутия, където се охлаждат неотворени бутилки и кенове.

Така че пивото тук не е напитка за наслада, ами по-скоро средство за прочистване на организма, един вид спа за бъбреците. По-луксозните сортове май съдържат спирт. Така че ви съветвам да се придържате към зеления „Saigon“ и ханойската „Halida“. Предупредени сте!

Габи: 

От местните бири „Tiger“ и „Saigon“ са най-вкусни. Има и други, но са по-бульонести.

Виетнамци пият много бира. В ресторантите си поръчват направо каса, не се лигавят с една-две-три бутилчици.

Новогодишна елха от бирени шишета и кенчета

Харесват и коктейли. Младежите се събират на огромни компании и се забавляват. Всеки е мобилен заради моторите и нямат проблем със срещите. След това карат очевидно пийнали, но явно това не е проблем. Освен за късните пешеходци. :))

Владо:

Може да ви се види изненадващо, но Виет Нам се води винарска страна. Практически всичкото местно вино се прави в Да Лат, малък град в южната част. Самото градче е прекрасно, една такава petit belle France в планините, чуден климат, красива архитектура. В хранителния отрасъл, освен с виното, се слави и с млякото си. Ох, разбирам, че се отклоняваме от темата за виното, ама какво да правя, млякото по̀ им се отдава.

Да преминем непосредствено към Цар Алкохол. По-възрастните колеги сигурно си спомнят оня ужасяващ буламач от времената на братската икономическа взаимопомощ, който се наричаше Lúa mới.

Подтикнат от чувството за дълг, както и от сърбежа на вроденото си експериментаторство, което рано или късно ще ме вкара в гроба, прежалих малко джобни и много черен дроб, за да проверя дали тая адска смес не се е подобрила поне мъничко. И мога смело да изправя снага пред скептиците и томаневерниците и да провъзглася: Има! Има все още неизменни неща в тоя променлив свят! Дори ако във вихъра на боя изстреляте последния си куршум срещу врага, достатъчно е да имате под ръка бутилка Lúa mới, за да реагирате с присмех на опитите му да ви залови живи.

Реших тоя път да не дегустирам кобровка, гущеровка, жабовка и тям подобни скорпионовки. В студентските години, след тежък и продължителен запой и без да идваме в съзнание, бяхме изяли един такъв змей. Макар че нямам никакъв спомен за произхода му, може и корейски да е бил.

А за ония, които сме наплашили с горния отчет, има и светлина в края на тунела. И тя не е от идващия насреща мотор, ами от рома „Chauvet“. Става и за чай, и за коктейли, и за солова употреба.


>> Скоро и част шеста…

One Response

  1. Владимир Стоянов

    много ме радвате с вашите коментари , с удоволствие ги чета и чакам за нови . аз работя в хуе виетнам ,и много харесвам страната на тези вечно усмихнати дружелюбни хора

Leave a Reply