Отново текст от архива с чернови. Написан на 2 април 2009 г. Преди 14 години. Четиринайсет години!
Последно видях дядо си по бащина линия преди 3 години. Не изглеждаше добре. Беше слаб, свит и безпомощен. Не разпознаваше никого, дори и лелите ми, които се грижеха за него денонощно. Хранеха го, носеха го до тоалетната, чистеха го, караха му се – точно като на малко дете.
Когато се появих след години отсъствие, той ме погледна и промълви: „Ти си на Т. дъщерята.“ Не на баща ми, на майка ми, която се разведе с първородния му син преди години. Това беше единствената му реплика. През другото време ме гледаше и ми се усмихваше.
Почина няколко месеца по-късно. Никога не съм била така привързана с родата на баща ми, поради обективни причини. Но новината за смъртта му ме жегна така, както въобще не очаквах.