Виетеписите на Габи и Владо #7: Нова година (Тет) и Да Лат

posted in: виетнамско | 1

Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.

Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха преди повече от две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. 

Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.

Всички текстове и снимки, освен изрично упоменатите, са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.

<< Към част шеста

Тет

Габи

На 31 януари 2014 г. беше празникът Тет, т.е. Нова година. Годината на дървения кон.

Лудницата започна поне седмица преди Тет. Повечето хора си взимат отпуск по това време и 10 дни не работят. И тръгват да пътуват към родните места, от родните места. Хора и капитали се местят от едно място на друго, но нищо не се губи като количество.

Повечето магазини и улични кръчми затварят. Просто изчезват. Все едно никога не са съществували и освобождават тротоарите. Страната сякаш затваря бизнеса.

За Тет купуват мандаринови дръвчета с много плодове по тях или напъпили еднометрови бонсаи, които цъфтят в жълто. Идеята е на дръвчето да има жълт или червен цвят или плод. Продават се и огромни жълти хризантеми в саксии с по 50-ина стръка. Червени гладиоли.

Целият град (цялата страна) е украсена в жълто и червено, на всяка къща са окачени червени знамена с жълт сърп и чук и с жълта петолъчка. Това е националният флаг. Улиците блестят в жълто и червено.

Ядат дини и жълти плодове. Купуват огромни червени кутии с жълти бисквити. Във всеки дом има нещо като жълто-червен олтар, на който всяка сутрин палят ароматни пръчици, подреждат ориз, бира и различни храни за Буда и за предците най-вече.

Палят банкноти – фалшиви, които се продават в бакалиите, за да имат покойниците средства, ако им потрябват. Палят им също така хартиени мотори, за да не се мъчат Горе пешачката; палят хартиени телевизори, айфони, айпади и т.н. Във връзка с отвъдните комуникации, изглежда. Изобщо, задгробен живот за чудо и приказ:)

От 30 януари вечерта започна реалното ядене и пиене. Украсяват моторите с жълти хризантеми, с червени балони и изпълзяват на открито!!!! Десетки, хиляди, безчет. Всички, без изключение, надуват клаксоните. Музика гърми от всяка сграда. Невъобразима шумотевица. Клаксони, барабани, свирки. Безконтролни жълто-червени потоци…

На 31 януари сутринта се събудих от песента Hapy New Year на ABBA. Оттогава я чух поне 50 пъти!

По Нова година работеха само ресторантите, хотелите, такситата и магазините за туристи. Всички се отдадоха на ядене, пиене, изтрезняване и наново.

А за празниците тук пристигнаха много богати хора от Сай Гон (Ня Чанг е все едно Пампорово, Банско, Слънчев бряг, Златни пясъци). И изведнъж около скъпите заведения се появиха автомобили! Даже някои доста луксозни – такива, дето в България можеш да видиш на килограм пред което и да е бургаско мутренско кафене.

Дракони танцуваха, местните се маскираха, в ресторантите се появи жива музика. И така за 10-ина дни настана някакво всенародно опиянение и умопомрачение. И всички пропяха. Караокето за нищо го нямат! През микрофона си вадят душата на открито.

Очевидно празниците през годината са малко (а почивните дни още по-малко – доколкото зная, около 15-ина) и покрай този Тет се отдават на пълен разпад.

 

Đà Lạt (Да Лат)

След Тет ходихме до Да Лат. Чуден град. Малкият Париж го наричат. Или „Швейцария на Виетнам“.

Горе в планината е. Французите-колонизатори са създали град там в началото на ХХ век, за да избягат от жегите, влагата, буболечките и миризмите на крайбрежието. И са го направили страхотен! Къщите са много красиви – тип вили от Ривиерата. Има и в алпийски стил. Там се намира и летният дворец на последния виетнамски император – Бао Дай. Семпла и неразточителна резиденция с голяма градина.

Но най-голямото вълнение дойде от хотела, в който спахме. Много, много шантаво място, наречено Crazy House. Лично аз съм направила над 300 кадъра! :))) Диво, диво място, замислено и проектирано от виетнамска архитектка, дъщеря на партийно величие от едно време. Дамата сега е към 80-годишна. Учила е в Токио и Москва и в този хотел е вплела всичките си шантави идеи.

снимка: http://www.crazyhouse.vn/
снимка: http://www.crazyhouse.vn
снимка: http://www.crazyhouse.vn

Цялата конструкция представлява корени на огромно дърво и в тези корени са вплетени 10 стаи. Всичко прилича на приказка. В момента разширяват комплекса с още 10-ина стаи. Детайлите се изпипват, няма прави линии, няма пространствени стереотипи. Луда работа! Ето за такъв хотел и ние с Владо си мечтаехме преди време! :))

А иначе Да Лат е прочут със своето вино, ягоди, сладкиши. Център е и на цветарската индустрия на Виетнам. Разсадници пълзят във всички посоки около града, буквално са се впили в долините наоколо. А понеже виетнамците всеки ден слагат хризантеми или гладиоли пред олтарите на предците, все отнякъде тези цветя трябва да се появяват. От оризовите ниви не става. :) И Да Лат се е заел с ролята на разсадник… В градчето има огромни паркове и цветни градини, очите потъват в безкрайни шарки и форми.

Чудно красиво място, само море му липсва. :) Има обаче огромно езеро, което придава допълнителен аристократизъм и воднизъм. Има и много водопади около града, в планината. Има въжена линия от разположените високо над града пагоди и манастири до Далат.

Та така – пътешествието се оказа много приятно. Към 4 часа с автобус в едната посока, на около 150 километра от Ня Чанг. Но стръмнините се изкачват с 20-30 км в час. Пътят е почти само от завои моделиран. На местните им ставаше лошо през цялото време. Здрави и прави мъже, които буквално се гърчеха от безпомощност…

>> Към част осма (последна)

One Response

  1. Frank Nadler

    Ха, и аз нощувах в Hằng Nga къща в Да Лат през 2012 г. :) Наистина е интересно място. :) Обаче когато бях в Да Лат за първи път много бях разочарован от виното им. Единствено място, където се произвежда вино във Виетнам, ама не е истинско вино! Защото и най-скъпото им вино е смес от грозде и плодове (!)… ама хубаво. Може да оцелееш и с оризова ракия и бира…

Leave a Reply