Меконг
Габи
Докато бяхме в Сай Гон, си организирахме пътешествие до делтата на прословутата река Меконг. Тя тръгва от Китай и бавно и полека се дотътря до Виетнам с цялото си могъщество и мръсотия.
Огромна река! Делтата е известна с плаващия пазар и всякакви продукти се продават на водата. Събират се купища лодки и почва вселенска търговия. Азиатска всевселенска търговия! Да не говорим за хилядите рибари, които живеят във, от и заради реката.
Друг воден свят е това! Речен. Беден. Богат. Огромен. Реката е опасана от колиби, от къщурки, нагазили в тинята, от въжета, гребла, кал, приливи, отливи, от мизерия, от цветове, от голи деца, от рибари с възлести ръце, от тъга и песни.
Пътувахме с малки корита по тесни канали, гледахме как се прави оризова хартия и други щуротии. Но това са забавления за пациенти. Истинският живот е извън туристическите корабчета и лодки. Между денонощните товари, купичките с ориз и закачалките-простори, на които висят една риза и едни стари панталони на дупки.
Около Меконг в цялата област са и огромните оризови полета със стърчащи гробници във всяка нива. Стопаните не могат да се отделят от единствената си любов и съдба – ориза – и искат да намерят покой сред оризовата земя. Затова навсякъде, и насред реколтата, има цели фамилни параклиси с гробове.
Но Меконг за нас беше еднодневно изживяване… Най-сетне тръгнахме към морето!
Mũi Né (Муй Не)
Габи
Първо спряхме в курортното градче Муй Не. На 6 часа път на север от Сай Гон. Пътувахме със sleeping bus – автобус, в който вместо седалки има легла на два етажа. Всичко е прекрасно, само дето дължината е предвидена за виетнамци. Нашите бели мъже огъват крайници като кукли на конци. Дори за моите къси крака не беше комфортно.
Муй Не е място за кайт сърф. Сутрин до 11 ч може да се плува, а после тръгват ветровете и подир тях платната. Морето и небето се превръщат в приказна, цветна картина. Всички летят като дракони!
На плажа си намерихме и приятел – една маймунка, която се влюби във Владо и се криеше в него от всякакви туристи-натрапници. Голяма скица. Когато аз опитах да я вдигна, почна да пищи и падна на пясъка като заклана. След малко даде признаци на живот и отиде да се сгуши при Владо. Или е страшна свалячка и актриса, или си намери сродна душа.
Кръчмите в Муй Не са подчинени на морето. Всякакви стриди, миди, калмари, риби плуват пред теб в аквариуми, а милите кръчмари очакват от нас да ги ядем. Пфу! Не! А и крокодилите на шиш са ужасна гледка. Като те погледне тази загоряла глава… Кошмар!
Трудно намерихме кръчма, където се хранят местни. Муй Не е луксозен курорт, съизмерим с най-шикозните, само дето бирата и храната са евтини. Има хиперлуксозни комплекси. Като имения – с паркове, басейни, спа-та и ма-та, с пет звезди, с шест звезди… Зелено, цветно, подредено, подстригано, опаковано. Не е нашето място! Но беше любопитно няколко дни да се пошляем, да поплуваме, да си починем от дългите преходи. Да си поиграем с маймунката.
Nha Trang (Ня Чанг)
Габи
След Муй Не се приземихме най-сетне (след още 6 часа път) в набелязаното от нас кътче – Ня Чанг. Твърди се, че тук са най-хубавите плажове. Да-а-а, хубави са! Спокойни, няма навалица. Ивицата е дълга към 5-6 километра, има място за всички. Още повече че местните не са изкушени от пясъка и водата.
Тук е и най-дългата въжена линия над морето в света. Тя свързва сушата с един от по-близките острови.
Градчето Ня Чанг (по гръцки стандарти си е град направо :)) е живописно, палаво, колоритно. Прилича на Лимасол. И тук има „руски квартал“ около големите хотели, но има и съвсем виетнамски облик. Ние сме в хотел до морето, извън потока на руските групи. Бели, чисти стаи с голяма терас и много усмихнати стопани, които не говорят никакъв чужд език. Но се разбираме прекрасно, дори успяваме да водим сложни разговори с тях. Как става, и аз не зная! :)
Настанихме се в този хотел за месец. После, ако решим, може да се преместим другаде за разнообразие, но засега тук ни харесва. Живеем на улица „Пастьор“, а до нас е институтът Пастьор. Цялата улица е в акации, които в суматохата още не са цъфнали. Прилича малко на стария „Руски“, има атмосфера.
Вече сме доста черни. Не е така горещо, както в Шри Ланка – 25-30 градуса, има и бриз. Много, много приятно е и изобщо не е влажно. Дъждовният период е приключил през декември.
Идва златната зима. Морето става все по-кротко и прозрачно, приветливо, меко и не така мощно, както океана. Бирата – все по-вкусна (открихме и наливна!!!), а лодките – все по-кръгли.
Ха! Те наистина имат кръгли лодки, освен традиционните. Използват ги в реките. Един човек с едно гребло, седнал в луната. :) Така изглеждат отстрани. Но ги наблюдавахме и при устието на местната река как се борят с вълни и течения – и успяват да ги преборят… Смели мъже. Или много стари. :)
Ние плуваме и събираме материал за картини. Вече купихме куфар за мидите и коралите. Само досега са към 15-ина килограма… Владо е на път да ме върне при трилобитите в древния първичен океан. Да филтрирам тиня. Ако оцелея обаче, ще показвам плячки!
Морето е вълшебно, слънцето е старомодно, прясно мляко тече във вените на природата. Газим в новородени рачета под рошави палми, гоним се с приливите и отливите. Сега е пълнолуние…
Владо
Плувам си далеч от плажа. Туристите рипат във вълните на плиткото, а тук е тихо, гладко, водичката прохладна, няма жива душа наоколо. Абсолютен кеф!
Обръщам към брега, греба бавно. Вдишвам през две загребвания на третото. Вдигам глава от водата, а насреща ми… летяща риба! И още две след нея! Невероятно ободряваща гледка!
След секунда бодростта нараства лавинообразно. Някъде долу, може би точно под корема ми, май плува нещо, което е накарало рибите да предпочетат въздуха пред естествената им среда…
И тогава осъзнах как се трошат олимпийски рекорди. Майкъл Фелпс да ми целуне петите. Ако ме стигне, де.
Габи
Наоколо има много острови, до които се стига с лодка. Там морето е още по-кадифено и прозрачно, както казват хората и както се вижда от картинките. Има остров с маймуни, има още един животински, има с коралови рифове, има усамотени със заливчета.
Поразходихме се из околностите. Поредните полегнали Буди нагледахме, в добро настроение са. :)
Посетихме южните острови, гледахме с маски коралови рифове. Страшна красота! Рибки, разклонени червени медузи, корали във всякакви цветове и форми… Вълнуващо, омагьосващо, но кратко изживяване. Колкото и да е дълго, пак ще е кратко!!! А пък и няма как да ги покажа на снимки, уви! Записът е в мозъка само…
Иначе ни водиха и по някакви луксозни острови – абе, острови със ситен пясък, палми, басейни и т.н. лигавщини. Всичко това е направено за туристи и дотам може да се стигне само организирано. Има входна такса за острова, водят много групи и… и…
Готини места, но планирани, така да се каже. В сравнение с тях, ахтополският плаж е по-голяма дивотия през юни! И е по-празен, и водата е по-чиста, и усещането е като за остров. :) Само пясъкът е по-едър и не е чисто бял, ха-ха!
Разгледахме и автентични виетнамски къщи, дървени. Със станове, музикални инструменти, посуда, сещаш се. Нещо като Етъра край Габрово. Бля-бля.
А, обядвахме на лодката с група руснаци – натъпкаха ни с печени свински ребра, мръвки. Ох, невероятно мариновани! Като за северни здрави мъже. Плюс водка… Върнахме се в действителността на кулинарията. :))) После пък на най-готиния остров пихме чай от напръстници! Какви разлики в подхода!
Целта ни бяха кораловите рифове – изпълнихме я!
Мориц и охлювите
Габи
Разходихме се и до едно рибарско селище, на 15-ина километра от Ня Чанг. Преди време на плажа на Да Нанг се запознах с 60-65-годишен австриец – пътешественик, антиглобалист, антикапиталист, антикомунист и откривател на нови видове охлюви. Търси ги, описва ги, кръщава ги… Видя ме човекът, че се ровя в мидите по пясъка, и веднага прецени, че съм маниачка като него!
„… за нещастие, един камък, хвърлен от туземец,
строши ценния предмет в ръката на Консей.“
Ж. Верн
Владо
През плажа на Да Нанг понякога прокуцуква Мориц. Австриец по народност, беглец от глобализацията по убеждения и странстващ събирач на материал за учените-малаколози по професия. А по принцип – разказвач на всякакви истории, случили се в различни кътчета на земното кълбо.
Повечето се свеждаха до лични преживявания на стария хипар и номад. Как през 71-ва го остригала българската милиция, сметнала имиджа му за недостатъчно приличен. Или с какво ужасяващо за гледане и божествено на вкус дявол знае що го гощавали преди няколко години в планините на Пакистан. Но една от историйките особено ни допадна.
Някакъв германец, също събирач на охлюви и виртуален познат на Мориц, веднъж във Филипините срещнал местен майстор-сръчко. Сръчкото си изкарвал ориза насъщен, коригирайки разни дребни недоглеждания на природата – тук подсили цвета на някой корал, там подчертае твърде бледите шарки на някоя мида…
Немец-акълия и филипинец със златни ръце – предпоставките за възникването на престъпен синдикат били налице. И работата потръгнала.
Тевтонецът изпробвал възможностите на фирмата, изготвяйки черни миди-албиноси, след което струпал сили и техника в направлението на главния удар. За водещ дизайнер на проекта определил себе си. Двамата злоумишленици влезли в ролята на Твореца и конструирали десетина морски охлюва, които науката не познава и едва ли някога ще опознае. Венец на творението представлявало усукването на раковината в посока, обратна на часовниковата стрелка – нещо твърде рядко срещано в природата.
Целият този «limited edition» бил шитнат на европейски и американски колекционери срещу шестцифрени суми, доста близки до седемцифрените. После измамените камилчета пратили по петите на швабата ловци на глави. Ама върви го търси из седем хиляди острова, ако си нямаш работа… Търсенето не е трудно, де, проблемът е в откриването.
И аз не знам дали е вярно или ben trovato. Ама на мен каква ми е файдата да лъжа? Колкото аз съм дал, за толкова го и давам. Дължите две цигари и чаша кафе. А килото захар и консервата кондензирано мляко – халал да ви са.
Габи
Та именно този Мориц ни светна за това рибарско село. Не трябваше да го прави! Отидохме и познай с колко килограма корали и миди се прибрахме!!!
Вече два дни седя на терасата и сортирам, подреждам, изхвърлям. Т.е. двамата изхвърляме… Ужас! 40 килограма не можем да пренесем. Не, абсурд! Което преценим, носим на следващия ден и пускаме отново в морето… Няма такава лудница! :)
Нахлузихме се и в един много весел океанографски музей извън града. С всякакви риби, медузи, корали, скелети и т.н. Отпред продаваха мариновани във вино гущери и жаби в буркани. Било много вкусно и полезно за кръста.
Чувствам се все едно много време съм живяла тук и всичко ми е познато. Животът продължава да изтича ден подир ден. И вълна след вълна…
Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.
Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха преди повече от две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.
Всички текстове и снимки, освен изрично упоменатите, са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.
Толкова ми е приятно да чета нещо за Виет Нам от първа българска ръка…