• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места
  • In An’s Kitchen

Пряко включване от Виет Нам

06.04.2016

Валута

Виетнамският донг е запазил многото нули след голямата инфлация, така че тук е лесно да станете милионер, че и дори милиардер. :) Можете да изчислите курса чрез някой онлайн калкулатор, но аз намерих по-бърз начин да обърна наум донгите в лева – вадя 20% от стойността и махам пет нули отзад (или умножавам по осем и махам шест нули, както ми дойде), така че 10 000 донга да са равни на 0,80 лв.

Банкнотите са полимерни, в това влажно време се слепват ужасно, от всички банкноти ни гледа все чичо Хо и затова доста си приличат, така че ги бройте бавно и внимавайте с нулите.

*

Придвижване

Заради лудия трафик предпочитаният вариант за придвижване си остава такси, а през последните години все повече популярност набират Uber и Grab. С Uber цената от летището до която и да е точка в града е фиксирана (например: от летище Nội Bài до Hà Nội излезе 265 000 донга с включена пътна такса, т.е. 20-21 лв или около 30% по-малко спрямо стандартните таксита), а в града се изчислява според брояча. Grab е местно мобилно приложение за такси, като предимството с тях е, че дават цената на курса преди да потвърдиш поръчката, така че шофьорът да няма сметка да те размотава из целия град на цъкащ таксиметър.

[Прочети повече…] about Пряко включване от Виет Нам

Категория: виетнамско, извървяно

#Barcelovers: В снимки 4

22.03.2016

Продължавам с детайли от Барселона, макар и дистанционно и по памет…

„Летящият“ круизен кораб

Останки от плочки на Бункерите

Детайли от Hospital de la Santa Creu i Sant Pau

[Прочети повече…] about #Barcelovers: В снимки 4

Категория: #barcelovers, заснето, извървяно

В Дюселдорф

21.03.2016

Момиче си връзва сандалите сред поляна с нарциси; езеро с патици черно- и червеноклюнести; мъж общува с лебед; фасади, графити и вътрешен двор; и накрая – влюбени, които „изживяват момента“.

DSCF5638

DSCF5648

DSCF5652

[Прочети повече…] about В Дюселдорф

Категория: заснето, извървяно

Когато остарея…

17.03.2016

Когато остарея, искам да бъда събирателен образ на няколко баби.

Искам да бъда като баба си по майчина линия. Заобиколена от много и шумни деца, внуци и правнуци. С блага, хилядолетна усмивка и акъл като бръснач. Да осребря всичките си спестовни книжки и да подаря по една гравирана халка от чисто злато на всеки член от семейството. Дори на онази далечна внучка в България, която рядко се обажда и още по-рядко се прибира, и на мъжа ѝ чужденеца, когото фамилията все още не познава.

Screen Shot 2016-03-17 at 11.23.42

Когато остарея, искам да бъда като другата си баба – актрисата и певицата. До смъртта си да бъда винаги изправена, красива и спретната, с ярко червило и розови перли, винаги готова за път.

[Прочети повече…] about Когато остарея…

Категория: лично, обично

#Barcelovers: В снимки 3

07.11.2015

… или къде е морето.

[Прочети повече…] about #Barcelovers: В снимки 3

Категория: #barcelovers, заснето

За оптимизма, или обратното на мрън

31.10.2015

Откакто обявихме на приятели и близки, че се връщаме не, ами продължаваме към Пловдив, наравно с радостните възгласи, от време на време отнякъде се прокрадва загрижена реплика: „Ама сигурни ли сте? Не сте ли прекалени оптимисти? То винаги от разстояние нещата изглеждат по-добре, а тука е такава кочина…“

Иска ми се да споделя следното:

И двамата не сме на по двайсет, отдавна. И двамата поотделно и заедно имаме някакъв скромен опит в бизнеса (последният път, когато получих заплата, беше преди 12-13 години), и това само по себе си не значи нищо, освен че рисковете и провалите не са ни чужди.

В същото време не искам и не си представям да живея с вечно песимистични очаквания за бъдещето. Ако се събуждам всяка сутрин с убеждението, че този ден ще е по-гаден от предния – ми, по-добре да си тегля ножа, що ми е да мъча себе си и околните?

За настоящето сме си достатъчно реалисти. Не сме живяли толкова дълго извън България (10 месеца са просто малко по-дълга командировка), че да забравим кочината, пък и не сме спряли да следим ежедневните простотии.

Защо тогава? Не е от мъка по лютеницата, киселото мляко и баничките на леля Данче (а тя ги прави страшни, ама за това ще пиша отделно), нито защото не сме успяли да свикнем или не ни е харесало.

Причините са други, няколко, които съвпаднаха по време, но най-ярко се откроява една:

Има много работа за вършене.

За някои това е повод за отчаяние и причина за бягство. Ние започнахме да го виждаме като възможност именно когато малко се поотдалечихме.

Поздрави,
и до декември!

Категория: лично

  • « Go to Previous Page
  • Go to page 1
  • Go to page 2
  • Go to page 3
  • Go to page 4
  • Go to page 5
  • Interim pages omitted …
  • Go to page 84
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • In An's Kitchen (48)
  • виетнамско (79)
  • вкусно (48)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (53)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход

 

Loading Comments...