Когато остарея…

posted in: лично, обично | 3

Когато остарея, искам да бъда събирателен образ на няколко баби.

Искам да бъда като баба си по майчина линия. Заобиколена от много и шумни деца, внуци и правнуци. С блага, хилядолетна усмивка и акъл като бръснач. Да осребря всичките си спестовни книжки и да подаря по една гравирана халка от чисто злато на всеки член от семейството. Дори на онази далечна внучка в България, която рядко се обажда и още по-рядко се прибира, и на мъжа ѝ чужденеца, когото фамилията все още не познава.

Screen Shot 2016-03-17 at 11.23.42

Когато остарея, искам да бъда като другата си баба – актрисата и певицата. До смъртта си да бъда винаги изправена, красива и спретната, с ярко червило и розови перли, винаги готова за път.

Когато остарея, искам да бъда като мама. Вечно да чопкам нещо по градината. Да гледам животни и цветя. Да правя йога, да свиря на пиано, да чета, да пиша и да се уча. Всеки ден.

Искам да бъда и като неговата майка. Прегърбена от грижи към близките, нежна, всеотдайна и най-милата на света.

Когато остарея, искам да бъда като Paddy Jones, която след смъртта на съпруга си, на 75-годишна възраст, се записва на уроци по фламенко и 5 години по-късно, заедно с 40 години по-младия си учител по салса, предизвиква фурор на състезанието за таланти Britain’s Got Talent.

Когато остарея, искам да бъда като Miss Norma. Докторите, дни след смъртта на съпруга ѝ Лео, ѝ поставили диагнозата рак на матката, но тя вместо да се подложи на терапия, тръгнала със сина, снахата и техния пудел на пътешествие с каравана из щатите. И тези месеци, освен че ѝ донесли много нови познанства, нови вкусове и преживявания, които в дългия си живот не е имала възможност да опита, без никакво съмнение са ѝ удължили живота много по-качествено и пълноценно от всяка химиотерапия. Достатъчно е да видите снимките ѝ в Driving Miss Norma, за да се убедите колко щастие може да се побере в една 90-годишна усмивка…

Когато остарея, искам да съм както съм сега.

Да искам много и наглед противоречащи си неща. И все някак да намирам начин да си ги съчетая.

И в допълнение (via bembeni):

When I am an old woman I shall wear purple
With a red hat that doesn’t go, and doesn’t suit me,
And I shall spend my pension
on brandy and summer gloves
And satin sandals,
and say we’ve no money for butter.
I shall sit down on the pavement when I am tired,
And gobble up samples in shops and press alarm bells,
And run my stick along the public railings,
And make up for the sobriety of my youth.
I shall go out in my slippers in the rain
And pick the flowers in other people’s gardens,
And learn to spit.
You can wear terrible shirts and grow more fat,
And eat three pounds of sausages at a go,
Or only bread and pickle for a week,
And hoard pens and pencils and beer mats
and things in boxes.
But now we must have clothes that keep us dry,
And pay our rent and not swear in the street,
And set a good example for the children.
We will have friends to dinner and read the papers.
But maybe I ought to practise a little now?
So people who know me
are not too shocked and surprised,
When suddenly I am old
and start to wear purple!

Jenny Joseph

3 Responses

  1. Ан, да не остаряваш духом и да се запазиш здрава телом. Старостта е част от живота, а животът е безценен дар. Живей го всеки един ден.

  2. Ти да видиш „planning in advance“ :)

    Не ти ли е малко рано :) ?

  3. Щом душата е млада- годините нямат значение.

Leave a Reply