• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места
  • In An’s Kitchen

обично

Започва там, където свършва асфалтът

29.08.2017

Миризмата на есенно море, което си сменя настроението всеки ден.

Просторите със снежнобели чаршафи и оня нар, висок два етажа и половина, отрупан с блеснали от слънцето плодове.

Морето, което наднича между къщите.

Улиците с имена на птици – Чайка, Пеликан, Гларус, Албатрос, Феникс, Буревестник… (И всеки път се сещам за Тодор Колев в „Опасен чар“.)

Къщата със съвършено подредените цепеници покрай фасадата.

Леля Фроска ни посреща усмихната и докато се изкачваме по познатите тесни стълби, пита дали ремонтирахме къщата и как ни се струва животът в Пловдив.

Синята стая. Синя не заради стената и пердетата. Хвърляме багажа където сварим и отиваме на балкона, докато зад нас леля Фро ни пита още нещо, но сетне разбира какво изцяло ни е погълнало и с усмивка излиза.

Под нас са скалите на Северния бряг, а пред нас – морето, небето и хоризонтът между тях. Никакви къщи и покриви наблизо или надалеч, нито плажове с хора и грозни рекламни чадъри. Шумът е само от вълните и някоя друга гласовита чайка.

Сутрин слънцето изниква от морето, току до кацналите по скалите ранобудни рибари, а вечер залязва отвъд островите Св. Иван и Св. Петър.

Закуска с „весела“ палачинка със саздърма и топено сирене. (И в Пловдив ги има, но нещо не им достига, за да са като созополските.)

Обеди и вечери под големия орех на „Корал“. Думите „Радваме се да ви видим и тази година!“ последователно от сина, майката, бащата и накрая бабата. Жилавото, строго лице на бабата, която излиза от кухнята за кратка почивка, за да изпуши една тънка цигара на служебната маса. „Тя е старшината тука!“, казват ми всички с усмивка.

Топящите се в устата кръгчета калмари с риган. А езикът в масло се маже, заклевам ви се! Нуга сладоледът с домашно сладко от зелени смокини. И всичко, всичко е толкова вкусно, дори „Бургаското“, което вече не е пловдивско, ами хасковско.

А след вечеря – мохито и джаз в двора на „Мишел“ под листата на смокинята.

Созопол като ритуал. Созопол като годишнина.

Категория: обично

Баба

23.09.2016

Удивлява ме дори с начина, по който си тръгна.

След година и два месеца тъгуване по дядо, който според думите й “я заряза, и дори в сънищата й не се вясва, хайманата”, вчера сутринта за пръв път сама пожелала да излезе от къщата на вуйчо. Отишла с още две баби да пият кафе. Има ги на снимка – ухилени до уши, напечени от слънцето, с по чаша виетнамско кафе в ръка.

Днес през деня сама се изкъпала и си измила косата. Следобеда, както обикновено, легнала да дремне. И така и не се събудила.

Отиде си при дядо, най-после, както искаше. След близо 70 години заедно, тази едничка година раздяла я стопи, сломи, умори.

В антрето на къщата на майка ми (на 8000 км разстояние), където се намира олтарът, мирише на градински рози, ябълки и ароматни пръчици. Дано, където и да си, бабо, да мирише по същия начин. И с дядо да похапвате сладки ябълки и да се дърляте и дразните по онзи си ваш начин. Взаимно, заедно, един до друг.

Във Виет Нам не казваме “бог да прости” или “мир на праха”. Казваме просто “споделям тъгата ти”. А всъщност тъга не трябва да има. Те отново са заедно.

Категория: виетнамско, лично, обично

Майка му

05.05.2016

Все гледа с нещо да те нахрани, гладен да не седиш. Върви след теб и покрива нещата с вестник, кърпа или друго, „да не се прашат“.

Винаги ще те похвали, каквито и грозни яйца да си боядисал, колкото и да си пресолил манджата. А когато самата тя направи някое великолепно ястие и я похвалиш, скромно отговаря: „Ами дано!“

Нещо ако я заболи, повече се притеснява да не те събуди, задето през нощта е отишла до кухнята за лекарства.

Винаги ти дава път, „път на младите“, казва. Прегърбена и мила, ако без да искаш я настъпиш – тя ти се извинява.

Днес има рожден ден. Навършва 79 години.

Дано ни е жива и здрава още много години.

Дано никога с нищо не я огорчим.

Категория: лично, обично

Разговор с баба

04.05.2016

„Животът ми сега е безсмислен. Сама се утешавам, че не съм живяла напразно. Отгледала съм толкова деца и внуци, всички са добре образовани, не им се налага да разнасят стоки из града или да работят на нивата… По големите празници почти 50 души се събираме, с все внуците и правнуците. Разпределили са си седмицата и идват за по някой час да ме видят…

Но дядо ти го няма. И повече няма да го видя. Дори и в сънищата ми не се явява…“

„От едно село сме с дядо ти, но от две махали. Сватосаха ни – аз бях на 17, той на 18. Избор нямахме, какво разбирахме от живота? Ама ето нà, 67 години брак, 68 ще станат вече. Него го няма, но пак сме си женени и пак се брои…“

„Така е при нас, така сме виетнамците. Друго е на сърцето, но традицията определя да се кланяш и да се грижиш само за бащината си рода. Родителите ми, горките, нямаха син. Няма кой сега да се моли за тях. Аз последна жива дъщеря останах, най-малката. Доколкото можах, погрижих се, дето не ми е задължение. Докато съм още на този свят…

Но аз като си отида, кой ще се погрижи за тях?…“

„Дръжте се добре един с друг, с майките си, с хората около вас. Като ги загубите, няма връщане назад. Неслучайно във виетнамския език казваме за починалия, че е загубен. Защото той е загуба за околните, за близките си. Някой като си отиде, и да искаш да му се сопнеш, с нещо да му се похвалиш или да му занесеш нещо вкусно – не можеш; няма го вече.“

„Следващия път като дойдете, ще ви заведа в моята махала. Ако съм още жива, де… Ако ли не, така е било писано.“

Още за баба: Баба ми // Когато остарея…

Категория: виетнамско, лично, обично

Когато остарея…

17.03.2016

Когато остарея, искам да бъда събирателен образ на няколко баби.

Искам да бъда като баба си по майчина линия. Заобиколена от много и шумни деца, внуци и правнуци. С блага, хилядолетна усмивка и акъл като бръснач. Да осребря всичките си спестовни книжки и да подаря по една гравирана халка от чисто злато на всеки член от семейството. Дори на онази далечна внучка в България, която рядко се обажда и още по-рядко се прибира, и на мъжа ѝ чужденеца, когото фамилията все още не познава.

Screen Shot 2016-03-17 at 11.23.42

Когато остарея, искам да бъда като другата си баба – актрисата и певицата. До смъртта си да бъда винаги изправена, красива и спретната, с ярко червило и розови перли, винаги готова за път.

[Прочети повече…] about Когато остарея…

Категория: лично, обично

Созопол

05.10.2015

Стария град
Северния бряг
Синята стая
септември.

Само там и само тогава.

[Прочети повече…] about Созопол

Категория: заснето, извървяно, обично

  • Go to page 1
  • Go to page 2
  • Go to page 3
  • Interim pages omitted …
  • Go to page 9
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • In An's Kitchen (48)
  • виетнамско (79)
  • вкусно (48)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (53)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход

 

Loading Comments...