where time stands still
Най-обикновен съботен следобед. Получавам съобщение от Вики: „Нали сте вкъщи? Ще мина да ви оставя нещо.“ Била на село при баба. Попита дали обичам орехи.
Идва по-късно и ми връчва тази чудесна цъфнала саксия с четирилистни детелини и пълна торба с еко-био-зелени неща, ухаеща на току-що откъсната мента (само малко ром, лайм и сода ме делят от мохитото :)) Имаше и бонус – бурканче с малко етикетче на капака, на което някой ръчно изписал м-ни. Сладко от малини.
Съдбата има интересно чувство за хумор.
На рождения ден на Чичо на Делфин, когато той предложи на Чичовица, специално дойдохме до Синеморец, за да ми покажат грозния зелено-розов хотел с гипсов паток на върха, да му се посмеем.
Не знам дали всичките епитети и възклицания на света ще стигнат да опиша колко щастливо си изкарах 4-те почивни дни на кръжока по керамика, организиран от ЗаИнатчийницата за приложна магия в село Делчево! Ако трябва да се изразя с едно изречение: беше много весело арт-селско-био-кулинарно приключение! :)
Инициативата е замислена и великолепно осъществена от двете момичета на ЗаИнатчийницата – Злати и Милена. Тези изключителни, енергични и мили същества вложиха душите и сърцата си, за да осигурят удобства, вкусна храна и великолепно настроение на всичките 18 възрастни и 4 деца. И със сигурност неимоверните им усилия бяха високо оценени от всички.
[Прочети повече…] about Селски туризъм и мачкане на глина със ЗаИнатчийницата в с. Делчево
Тя е на 17 и е ученичка в 11-ти клас. Казва се Валентина. Бях ви разказала за нея и за нейната инициатива – Благотворителния пролетен базар на 19-ти май.
Тя ме впечатли още на първата среща, а по принцип не съм от най-впечатляващите се. За 6 години като мениджър на фирма през мен са минали стотици хора на интервю и с ръка на сърцето си ще призная, че никой не ме е удивлявал толкова. Именно с крехката си възраст, контрастиращ със зрялост, умения, организираност, отговорност, всеотдайност, целеустременост, желание за учене, за работа и за промяна – това момиче направо ме удари в земята.
Ако някой ти сготви вечеря, купи/изработи/опакова подарък без повод, вложи усилия, време и мисъл да ти помогне, да направи добро… Не е задължително да иска нещо в замяна, да спечели внимание, да очаква благодарности, медали и признания от обществото, да компенсира липси в детството, да търси одобрение от родителите си, да страда от липса на секс, да има време в повече, пари в повече, да му е скучно, да му се готви, купува, изработва и опакова… Може просто да е добър човек. Може личната му изгода и единствена награда е да види как се усмихваш. Нарича се грижа и любов. И е хубаво.
Прекрасен неделен ден!
Спах непробудно до 12, от 1 до 6 следобед изработвах лампа по специална подарък-изненада-заръка на колегите за рождения ми ден, а после вечерях свежа пролетна салата и най-вкусните кюфтета, които съм правила досега…
А лампата стана страхотна!
