where time stands still
Или иначе казано – „Една съвременна приказка“.
Това са Чичо и Чичовица. Той получил своя прякор преди 20 години, когато му се родила племенница и оттогава дори най-близките му приятели рядко използват истинското му име.
– В. ми се обади днес!
– Кой?
– Чичо бе!
– Ааааа…
А нея кръстихме Чичовица, когато се залюби с Чичо.
Помните ли го? Та този снажен момък, за когото търсехме снажна мома, вече се задоми. Много съжалявам, момичета! А мен питате ли ме, като не си взех комисионните, а? На снимката е с Марта, която не е Момата, въпреки че е снажна.
А утре ще черпи за рождения си ден. Понеже няма да ме има тея дни, използвам случая да те поздравя, но трябва да го прочетеш утре, така че спри дотук:
ridin’ on the wind
she had all of the answers
didn’t need to pretend
I remember – she was the only friend
I ever needed…
Тя не беше чувала дори за думата блог, но имаше такава нужда от споделяне, че сама си създаде такъв. Едно страшно разхвърляно кътче, някак странно хаотично и трудно за схващане, като нея самата. Има толкова много неща да каже, но не знае как да ги каже по-атрактивно, продаваемо. Може би защото не й пука.
Небрежно, несъзнателно, както повечето малки хубави неща, които прави, тя ме накара да се върна към писането си в блога – няколко дни след като й пратих линк към стария си блог, тя се обади да каже: „Ей, че това място е много хубаво. Имам чувството, че си разговаряме всеки ден и ти ми казваш какво правиш.“ А преди малко ми каза „да пиша по-често, защото й писнало да проверява по 100 пъти на ден и нищо ново да няма“. :)
Получиха се оплаквания от гневни родители на разревани деца – мрачната ми коледна приказка ги е разстроила. Извинявам се за което, ето, махам я. Ако не се сещате или сте я пропуснали – още по-добре, защото сега ще ви разкажа друга приказка. Кратка е, но много светла:
Момичето излезе от къщи късно сутринта и пътьом погледна пощенската кутия. „Пак сметки сигурно!“, помисли си тя с досада. Но не, вътре я очакваше една вълшебна коледна картичка – едно човече се беше сетило за нея и то едва ли подозираше какво беше направило с този простичък, но толкова мил жест.
Момичето се ухили и щеше да се разплаче, ако не се притесняваше от хората, които се разминаваха във входа. Излезе навън и денят й се стори необичайно топъл и слънчев за края на декември.
Почти като в оня сладък български филм, но не точно! ;)
Кирил, а.k.а. Майстора на – 1. кулинарията; 2. арсе… ъъъ, абсента :)); 3. облепването, както виждате горе; 4. боядисването, както виждате долу (в дъното е новият ми прекрасен оранжев коридор) и 5. шпакловането, както няма да видите, защото още не съм заснела резултата :); и Куконката (от ника му KucKon, който всъщност се чете куц кон).