обично

… или как Дженга пожела да бъде Домино. :)

… в един мечок. Казва се Пухeнщайн. Но любовта ни е невъзможна! :(

Тя е малка, пъргава, лека, кокетна и много червена. Два пъти по-скъпа и малко по-малка, отколкото бях предвидила. Казва се Диди, заради марката Dell. Не ми обръщайте внимание… :)

След две години млатене и тормоз, най-после ще пенсионирам Милчо. Добре ми служеше, миличкият…

 

Dims ‎(23:49):
Shine on

An ‎(23:50):
изяде ли прасковите?

Dims ‎(23:50):
да, пълна съм с витамини сега

An ‎(23:50):
ужас, ще предозираш

Dims ‎(23:51):
хахаха, споко, няма
не съм по свръхдозите

(предната вечер се видяхме на бира и тя по някое време най-сетне установи, просто погледна, защо чантата й тежала толкова в последни дни – беше я наблъскала с 3 праскови и някакви витамини, но забравила)

[Прочети повече…] about Димси

Той каза, че вкъщи ме чака четвъртият подарък. „Какъв е? Какъв е?“ – подскачах като разлигавено дете и ококорих очи. „Ще видиш, първо да се приберем“.

***

Отвори бавно пакета, внимателно ги извади и ги положи да седнат на картонената кутия. „Виж ги, не са ли сладки? – подпря брадичката си с ръка и ги гледаше втренчено, – Дядото такъв одърпан, в кръпки и гледа добродушно… Виж му обувките! И как й държи чадъра на бабата. А тя една наконтена, изправена. Съжалявам, че не намерих азиатска баба. Но са готини, нали?“

Бях смаяна. Страхотни са, най-нестандартният и мил подарък, който съм получавала за рождения си ден, а и въобще. Но не гледах тях, гледах него. Не можех да откъсна очи от сияещата детска усмивка на лицето му. Малкото момченце в големия мъж до мен.