За първи път през живота си боядисах и мих нечия коса. Не, няма да стана фризьор, когато порасна. Затова пък отново беше a night to remember. :)
обично
Need tickets for the Tina’s concert in Vienna…
… on 8th February 2009? I have 2. Send me an email if you want them – an[at]inansroom.com!
Идеята за ходенето на този концерт си беше щура за мен. Далеч не мога да се нарека фен на Тина Търнър, а цената на концертния билет дори ме е срам да я кажа, защото е нехуманна! (за пример да вмъкна, че само с разликата между един от предлаганите по-горе билети и моя може да се купи среден билет за какъвто и да е концерт където и да е по света)
Но преди 8 месеца Анхелка ме завари по телефона в добро настроение и с размътен разум. Думите й се изстрелваха с дива скорост и напосоки като от картечница в ръцете на луд:
„Скъпа!!!… Концерт на Тина във Виена през февруари догодина! От 8 години не е излизала на сцена, а сега…! Сигурно ще е от последните й концерти! Във Виена! Лелее, колко ще е хубаво, страхотно! Тя е в перфектна форма! Трябва да се види! Трябва да се поръчат билетите веднага, че ще се свършат! Лелелееее, хайдедаходимхайдедаходим! Хайде, че закъсняхме!“
И аз какво да кажа? „Ми, хайде!“ Преглътнах шумно, докато пресметна наум и разходите за самолетни билети, хотел, джобни, пък и началото на февруари – бумът на големите разпродажби… Но какво пък? Виена отдавна мечтая да я видя.
Сега нямам търпение да заминем в събота.
Но историята на горните два свободни билета е друга.
[Прочети повече…] about Need tickets for the Tina’s concert in Vienna…
Не помня много…
Помня, че имаше вино. Ребърцата не станаха толкова хубави като на Чичо, но гостите ми любезно ги ометоха. Помня, че ги изпратих. Гостите, не ребърцата. :) Кокалите от тях изпратих в пликче за кучетата. От ребърцата, не от гостите. :D
Не помня как съм успяла да съблека всички дрехи, без да ги махам една по една, и съм ги зарязала в кухнята. Не помня как съм изплакнала чиниите и чашите, за да ги измия по-лесно на следния ден, как съм увила остатъците от храна с фолио, как съм ги прибрала в хладилника. Помня, че допих шишето вино.
Помня, че ми се приходи на пиано бар. Къде бе, моме? Още в таксито на отиване ще си захъркала…
Не помня как си легнах. Помня, че Фиш ми пееше приспивни песни.
Събудих се в 5 от сърцетуп. Получила съм смс през нощта. Едно любимо същество ме уверяваше, че съм добър човек, щом ме обича и е до мен. Нарече ме очарователно глупава. (Спомних си, че същото ми каза и Димето по скайп, преди да заспя.) В такива състояния трябва да си изключвам телефоните и компютъра, а не да досаждам на хората с тъпи въпроси, били те и очарователни…
Странно е да започнеш съботата толкова рано. Миене на чинии, разтребване. Топло мляко с мед. Фреш от грейпфрут без портокали, че свършиха, но затова пък в чаша със столче.
Ще направя палачинки, да занеса на мама.
Добро утро!
Миризма на липи
Днес имах час и половина за убиване. Чаках да ми измият колата. Може би подсъзнателно нарочно избрах тази автомивка.
Не се бях разхождала из центъра от години. Ей така, без цел и посока. Без да бързам за поредната среща.
Пиротска е станала още по-ужасна от преди. А нашата улица… Не разпознах нито един магазин. Всичко се е променило.
И хората ги нямаше. Онези, на които правех кафе всяка сутрин и знаех за всеки един поотделно как го пие. Вероятно дори тези, които живеят в квартала, вече не ходят в нашето кафе. Защото и то не е същото – няма ги дървените маси и пейки, няма ни нас, и музиката… Toto, BB King, Louis Armstrong… Сега прилича повече на закусвалня с тези пластмасови столове.
И твоят прозорец не е същият. Алуминиева дограма ли си сложил?
И миризмата на липи… Вероятно защото е зима и дърветата са голи, тъжни. Може би напролет…
Напоследък ми е сантиментално и носталгично.
И аз не съм същата, нали? Помниш ли ме? 10 години минаха…
Преди лягане…
Валето сякаш е подслушвала от някое ъгълче тазвечерния ни разговор, момичета! От най-мъдрите деца е тя…
Взех си дозата жива музика този път. Мога да не стъпя в пиано бар следващите 3 месеца.
А пък Drink & Drive вече ме прибират и без да им казвам къде живея. Мисля да им поискам абонамент с отстъпки, хахахах! Май не трябва да се гордея с това…
Puhi? Who the fuck is Puhi?
Да, той съществува. Няма символика, няма скрито послание. Обикновено като казвам морков, имам предвид морков, не летяща чиния! ;)
Съществува и е красив. Има живи очи и силни ръце. Обвързан е с Ани, но само формално – обича мен. Исках да го освободя, но не успях. Дори предложих колата си в замяна, но тя не се съгласи. С което вероятно го обидих, че го равнявам с толкова материално нещо – оттогава не ми говори.