Не помня много…

Помня, че имаше вино. Ребърцата не станаха толкова хубави като на Чичо, но гостите ми любезно ги ометоха. Помня, че ги изпратих. Гостите, не ребърцата. :) Кокалите от тях изпратих в пликче за кучетата. От ребърцата, не от гостите. :D

Не помня как съм успяла да съблека всички дрехи, без да ги махам една по една, и съм ги зарязала в кухнята. Не помня как съм изплакнала чиниите и чашите, за да ги измия по-лесно на следния ден, как съм увила остатъците от храна с фолио, как съм ги прибрала в хладилника. Помня, че допих шишето вино.

Помня, че ми се приходи на пиано бар. Къде бе, моме? Още в таксито на отиване ще си захъркала…

Не помня как си легнах. Помня, че Фиш ми пееше приспивни песни.

Събудих се в 5 от сърцетуп. Получила съм смс през нощта. Едно любимо същество ме уверяваше, че съм добър човек, щом ме обича и е до мен. Нарече ме очарователно глупава. (Спомних си, че същото ми каза и Димето по скайп, преди да заспя.) В такива състояния трябва да си изключвам телефоните и компютъра, а не да досаждам на хората с тъпи въпроси, били те и очарователни…

Странно е да започнеш съботата толкова рано. Миене на чинии, разтребване. Топло мляко с мед. Фреш от грейпфрут без портокали, че свършиха, но затова пък в чаша със столче.

Ще направя палачинки, да занеса на мама.

Добро утро!