In An's Room

where time stands still

обично

ул. Хуе № 111

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

[Прочети повече…] about ул. Хуе № 111

Бенджи

Преди 3 години, когато активно спамвах в един форум за фенове на Pink Floyd, който по-късно без ясни причини и обяснения беше заличен от собственика си, се запознах с прекрасни хора и спомените ми за тях са наистина мили.

Помня онзи слънчев майски ден през 2006 г., когато, на гости у Бенджи в Бистрица, всички редовно пишещи форумци най-сетне се запознахме накуп. Бях страшно изненадана, че Бенджи е само на 19 г., защото начинът, по който пишеше за голямата си любов – музиката, и фактът, че беше фен на Пинк Флойд, оставиха други впечатления в главата ми.

Събирането си имаше и цел – да сформираме рок банда. :) В мазето на Бенджи, пригодено за репетиционна, се събрахме всички:

Бенджи, въпреки гипсираната ръка, свиреше на китарата си, Шай чупеше стойки на „басис“ :) и от време на време отпиваше от верото си (което всъщност беше любимата му напитка мента+мляко). Имаше и още китари и басове – на Пепи и на Краси (това симпатично скромно момче се оказа фронтмен на групата Млък!; от тогава все си обещавам да мина някой път да ги видя, като имат изява). Не помня добре, но Дон Тони май си беше докарал барабаните чак от Ямбол (уф, Ямбол ли беше?). Двамата Борисовци извисяваха едни ми ти гласища, а аз, както винаги, бях в ролята на ентисуиазирано групи. :) Както и Нушка. :)

Помня, че предложих групата да се казва „Куцо и сакато“, не само заради счупената ръка на Бенджи. :D Смяхме се много, снимахме се много, но от всичко намерих само една снимка, оцеляла в стария блог, на която „свиря“ на барабани. :) Бяха весели времена!

[Прочети повече…] about Бенджи

Мохито на открито

(сетих се за тази любима снимка, която направих в Хавана)

IMGP1492

Димето доведе нейната колежка, аз извиках 2 бивши колежки, които от своя страна домъкнаха тяхна приятелка, та съвсем инцидентно се получи приятна кокоша сбирка.

Побистрихме филИсофия за кризата, живота, света и България, помечтахме си за пътувания из разни страни, едната сподели за новата си страст – делтапланеризма…

А пък Димка разказа за един клиент (тя работи в турагенция), който искал да лети от Талин до София, но помолил „ако може пътьом да го оставят в Пловдив, защото му било много важно“. Тя с типичната си приятелски-вежлива усмивка му отвърнала, че няма как, защото самолетът дори не минава през Пловдив. :)))

Това искане бледнее дори пред въпроса В колко часа изгрява слънцено в Мюнхен на 20 декември?, защото там поне можеш да попиташ Wolfram. :)

Къщата

IMGP6547

Тази е друга. Тази ми е подарена. Преди 10 години. Най-милият подарък, който някога съм получавала.

Къщичката е ръчно направена от човек, който има алергия към C200. Горкият, цяла седмица след това ходеше подут, с обриви и пръсти, омазани с лепило.

Основата е от специално нарочено речно камъче, стените са слепени клечки за зъби, а дръжката на вратичката е от телче от телбод. Стъклата на прозорците са от целофан от опаковка цигари. Керемидите на покрива са изрязани от кутийка за кибрит, а самият покрив е боядисан с лак за нокти, на майка му. :) Коминчето пък е издялкано от парче дърво и намазано с паста за зъби.

Чудих се дълго дали да я споделя, все не намирах за удачно. А може би чисто егоистично исках да я запазя за себе си, като скъп спомен от едно красиво време.

Но нали именно красотата трябва да се споделя колкото се може по-често?

Къщата…

… си има двор и куче, а кучето си има колибка.

В средата на двора – една голяма круша, която хвърля дебела сянка, под която да поспиш следобед. В ранна есен можеш да се покатериш и да ядеш до насита – зелени, хрупкави и не много сладки плодове.

И една череша, която иска да влезе през прозореца на втория етаж. От нея не можеш да изядеш повече от една шепа, защото е твърде сладко и езикът ти се оцветява в лилаво.

И градината е с много цветя и нито едно джудже или фалшива патица.

Има и беседка, и люлка.

На първия етаж има хол, трапезария и кухня. Таванът е висок, прозорците са големи и влиза много светлина. И е просторно. В хола има пиано, а в кухнята – малки бурканчета с подправки и чайове.

В тоалетната има етажерка с книги и списания. :) А в банята – голяма и удобна вана.

На втория етаж са спалните, а на тавана…

На тавана има много книги, стари албуми, разни сантиментални вещи.

И един прозорец. Моят прозорец. Опитвала съм се много пъти да го опиша, да го нарисувам, но все не успявам напълно.

[Прочети повече…] about Къщата…

Кърджалийско

– Димчо, кво ще правиш в Пловдив цялата тая дълга почивка? Хайде с мен и Ралка в Кърджали за 3 дни!
– Ама аз ще бъда в Кърджали, при баба на all inclusive! :)

Забавно се получи как още няколко съвсем произволни мои познати бяха стегнали багажа за Кърджали за тези 6 почивни дни. Светът наистина е малък!

Не бях стъпвала в този район, само бях чувала за него. Оказа се действително много интересен и красив.

Някои неща, които няма да забравя:

… гледката от кухнята на Ралица в 7 сутринта

[Прочети повече…] about Кърджалийско