In An's Room

where time stands still

обично

Гугу

Гугу беше моето гордо притежание – резултат на първите ми спечелени „големи“ пари преди повече от 5 години. След като ми служи вярно 3 години, реших да го оставя за служебно ползване от търговките във фирмата.

Жените след мен със сигурност не са го обичали толкова, нито са се грижели така за него. Колите след него бяха по-модерни, по-бързи и по-скъпи, и също си имаха имена, но някак Гугу си остана моята любов. Заради спомените, които имахме заедно. Заради образа на онова друго момиче, с друга усмивка и други очи.

[Прочети повече…] about Гугу

Новата година

… започна особено. Времето беше странно топло – и вчера, и днес. Разхождах се с разкопчано тънко яке и се радвах на пролетта, заблудила се да намине насам.

Новата година беше посрещната вкъщи с любимото същество, само двамата, с бира и 4 вида баници с различни меса, синьо сирене, маслини и късметчета. И тишина. Имах огромна нужда от тази тишина.

После, естествено, наруших тишината с глупавите си страхове, но по-добре да не разказвам за това.

Пожелавам ви прекрасна година, мили хора! Нека всички грижи, болести, мрачнотии и лошотии да са отминали с 2009-та година. Нека в тази да има само светлина и мир. И много любов, към всичко, което ви обкръжава. Пожелавам ви го от сърце!

А сега да се похваля с подаръците, които получих. :)

Първия сама си го подарих – малко канап, пирони, щипки, снимки и с безценната помощ на Аничка.

IMG_6071

[Прочети повече…] about Новата година

ул. Хуе № 111

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

[Прочети повече…] about ул. Хуе № 111

Бенджи

Преди 3 години, когато активно спамвах в един форум за фенове на Pink Floyd, който по-късно без ясни причини и обяснения беше заличен от собственика си, се запознах с прекрасни хора и спомените ми за тях са наистина мили.

Помня онзи слънчев майски ден през 2006 г., когато, на гости у Бенджи в Бистрица, всички редовно пишещи форумци най-сетне се запознахме накуп. Бях страшно изненадана, че Бенджи е само на 19 г., защото начинът, по който пишеше за голямата си любов – музиката, и фактът, че беше фен на Пинк Флойд, оставиха други впечатления в главата ми.

Събирането си имаше и цел – да сформираме рок банда. :) В мазето на Бенджи, пригодено за репетиционна, се събрахме всички:

Бенджи, въпреки гипсираната ръка, свиреше на китарата си, Шай чупеше стойки на „басис“ :) и от време на време отпиваше от верото си (което всъщност беше любимата му напитка мента+мляко). Имаше и още китари и басове – на Пепи и на Краси (това симпатично скромно момче се оказа фронтмен на групата Млък!; от тогава все си обещавам да мина някой път да ги видя, като имат изява). Не помня добре, но Дон Тони май си беше докарал барабаните чак от Ямбол (уф, Ямбол ли беше?). Двамата Борисовци извисяваха едни ми ти гласища, а аз, както винаги, бях в ролята на ентисуиазирано групи. :) Както и Нушка. :)

Помня, че предложих групата да се казва „Куцо и сакато“, не само заради счупената ръка на Бенджи. :D Смяхме се много, снимахме се много, но от всичко намерих само една снимка, оцеляла в стария блог, на която „свиря“ на барабани. :) Бяха весели времена!

[Прочети повече…] about Бенджи

Мохито на открито

(сетих се за тази любима снимка, която направих в Хавана)

IMGP1492

Димето доведе нейната колежка, аз извиках 2 бивши колежки, които от своя страна домъкнаха тяхна приятелка, та съвсем инцидентно се получи приятна кокоша сбирка.

Побистрихме филИсофия за кризата, живота, света и България, помечтахме си за пътувания из разни страни, едната сподели за новата си страст – делтапланеризма…

А пък Димка разказа за един клиент (тя работи в турагенция), който искал да лети от Талин до София, но помолил „ако може пътьом да го оставят в Пловдив, защото му било много важно“. Тя с типичната си приятелски-вежлива усмивка му отвърнала, че няма как, защото самолетът дори не минава през Пловдив. :)))

Това искане бледнее дори пред въпроса В колко часа изгрява слънцено в Мюнхен на 20 декември?, защото там поне можеш да попиташ Wolfram. :)

Къщата

IMGP6547

Тази е друга. Тази ми е подарена. Преди 10 години. Най-милият подарък, който някога съм получавала.

Къщичката е ръчно направена от човек, който има алергия към C200. Горкият, цяла седмица след това ходеше подут, с обриви и пръсти, омазани с лепило.

Основата е от специално нарочено речно камъче, стените са слепени клечки за зъби, а дръжката на вратичката е от телче от телбод. Стъклата на прозорците са от целофан от опаковка цигари. Керемидите на покрива са изрязани от кутийка за кибрит, а самият покрив е боядисан с лак за нокти, на майка му. :) Коминчето пък е издялкано от парче дърво и намазано с паста за зъби.

Чудих се дълго дали да я споделя, все не намирах за удачно. А може би чисто егоистично исках да я запазя за себе си, като скъп спомен от едно красиво време.

Но нали именно красотата трябва да се споделя колкото се може по-често?