In An's Room

where time stands still

обично

За сбъдването на мечтите и малките занаяти

В това заглавие се крият няколко интересуващи ме напоследък теми. Но… едно по едно:

Напоследък все се сблъсквам с хора, които тайничко са мечтаели да сбъднат детските си желания „да правят това, което обичат, когато пораснат“, и… кризата им е помогнала.

Ани Банкова е сред тях. Тя е прекрасна жена. Има страхотен усет към красивото, детайлите, индивидуалността… и обича да шие. Винаги, когато съм я срещала, е била в на вид семпли, но много елегантни, с подчертана индивидуалност и харизма дрехи.

Преди половин година тя се захвана да ги шие и за други. И… да ви кажа… получават й се. Метнете един поглед на роклите, сред които съм харесала поне 5-6 модела, или пък разгледайте цялата колекция, и със сигурност (дамите) ще намерите нещичко и за себе си…

Пожелавам й много успех и никога да не загуби любовта, с която се отнася към всяка дреха, която излиза от нейните ръце.

Пожелавам и на себе си някога и аз да мога да се прехранвам от занаят, в който да влагам толкова сърце и умение…

Буболинка

Буба я помня от преди… хм, доста години. Прекрасна девойка! Майка на три малчугана, красива, изключително мила и възхитителна с отношението си към детайлите.

Тя е близка приятелка на мой близък и когато същият този човек ми разказа за нейното най-ново начинание от преди 2-3 години, аз слушах смаяна. Но когато наистина видях на какво е способна, съвсем млъкнах. От изумление.

С последното си творение тя надмина себе си.

Моля ви, вгледайте се в това:

… и после осъзнайте, че това е всъщност… ТОРТА! За рождения ден на втория й син – Давид.

[Read more…] about Буболинка

Гергана

Днес ме обрекоха на будуване, докато не изчета от кора до кора блога на едно изключително момиче – avocett, или Гергана Даскалова. Тя е наистина възхитителна! – с таланта си да вижда и заснема красивото, да изработва уникални картички и да разказва с такава лекота и неподправена искреност; с любовта си към селото, градината и семейството; с упорството, с което преследва мечтите си и устоява на всичко пошло извън нейния свят, за да бъде вярна на себе си. А е само на 18.

И семейството й е великолепно! А разказът й за дядо й ме върна към моя за баба ми и ми стана отново топло, и хубаво, и тъжно, и мило…

Когато се разболя, не спря да си прави планове за бъдещето.

Благодаря на Ясмина, че ми я подшушна. :*

Баба ми

Отдавна искам да напиша за бабите си…

Защото искам да ги помня. Защото винаги са били толкова далеч, защото нямам никакъв спомен за тях от ранното си детство, когато са били близо, и защото винаги тази частица от мен ми е липсвала. И сега всеки път, когато чуя някоя позната мелодия или ме попитат за Виет Нам, в главата ми изплува образът на баба ми по майчина линия, на гърлото ми застава буца, а очите ми се пълнят със сълзи. А не мога да си обясня тази носталгия и липса.

Разказът на Жълтурчето ме трогна много.

[Read more…] about Баба ми

Какво по-прекрасно от това?

Преди поне 6 месеца в разговор на биричка Емчо сподели, че нейният телефон няма функция за напомнянки. Аз й казах, че и най-тъпият телефон има, взех го от ръката й и сложих да й звъни всеки ден в 12 ч напомнянка с текст „Анчо“. После забравих за случката, докато съвсем наскоро бяхме с нея в една събота на разходка и изведнъж тя взе да си бърка в чантата, извади телефона и се ухили: „Я, Анчо ми звъни!“. Попитах я защо не го е изтрила този римайндър, а тя се усмихна още по-широко: „Че защо да го махам? Всеки ден телефонът ми напомня за нещо хубаво. Какво по-прекрасно от това?“

Paris… mon amour!

Чакай да ти разправя за Париж! Бил ли си там?

Прекрасен е! И миналата година го знаех – за 10-те часа, в които го прекосих по диагонал, препускайки… и за 5-те дни през лятото, когато карах колело по неговите улици и ми беше едно такова щастливо. Но сега вече съм убедена – някога съм живяла в този град. Съвършен е за стрийт! А хората са с толкова благи, спокойни, усмихнати изражения… че им завидяваш.

[Read more…] about Paris… mon amour!