where time stands still
Прекрасен неделен ден!
Спах непробудно до 12, от 1 до 6 следобед изработвах лампа по специална подарък-изненада-заръка на колегите за рождения ми ден, а после вечерях свежа пролетна салата и най-вкусните кюфтета, които съм правила досега…
А лампата стана страхотна!
В това заглавие се крият няколко интересуващи ме напоследък теми. Но… едно по едно:
Напоследък все се сблъсквам с хора, които тайничко са мечтаели да сбъднат детските си желания „да правят това, което обичат, когато пораснат“, и… кризата им е помогнала.
Ани Банкова е сред тях. Тя е прекрасна жена. Има страхотен усет към красивото, детайлите, индивидуалността… и обича да шие. Винаги, когато съм я срещала, е била в на вид семпли, но много елегантни, с подчертана индивидуалност и харизма дрехи.
Преди половин година тя се захвана да ги шие и за други. И… да ви кажа… получават й се. Метнете един поглед на роклите, сред които съм харесала поне 5-6 модела, или пък разгледайте цялата колекция, и със сигурност (дамите) ще намерите нещичко и за себе си…
Пожелавам й много успех и никога да не загуби любовта, с която се отнася към всяка дреха, която излиза от нейните ръце.
Пожелавам и на себе си някога и аз да мога да се прехранвам от занаят, в който да влагам толкова сърце и умение…
Буба я помня от преди… хм, доста години. Прекрасна девойка! Майка на три малчугана, красива, изключително мила и възхитителна с отношението си към детайлите.
Тя е близка приятелка на мой близък и когато същият този човек ми разказа за нейното най-ново начинание от преди 2-3 години, аз слушах смаяна. Но когато наистина видях на какво е способна, съвсем млъкнах. От изумление.
С последното си творение тя надмина себе си.
Моля ви, вгледайте се в това:
… и после осъзнайте, че това е всъщност… ТОРТА! За рождения ден на втория й син – Давид.
Днес ме обрекоха на будуване, докато не изчета от кора до кора блога на едно изключително момиче – avocett, или Гергана Даскалова. Тя е наистина възхитителна! – с таланта си да вижда и заснема красивото, да изработва уникални картички и да разказва с такава лекота и неподправена искреност; с любовта си към селото, градината и семейството; с упорството, с което преследва мечтите си и устоява на всичко пошло извън нейния свят, за да бъде вярна на себе си. А е само на 18.
И семейството й е великолепно! А разказът й за дядо й ме върна към моя за баба ми и ми стана отново топло, и хубаво, и тъжно, и мило…
Когато се разболя, не спря да си прави планове за бъдещето.
Благодаря на Ясмина, че ми я подшушна. :*
Отдавна искам да напиша за бабите си…
Защото искам да ги помня. Защото винаги са били толкова далеч, защото нямам никакъв спомен за тях от ранното си детство, когато са били близо, и защото винаги тази частица от мен ми е липсвала. И сега всеки път, когато чуя някоя позната мелодия или ме попитат за Виет Нам, в главата ми изплува образът на баба ми по майчина линия, на гърлото ми застава буца, а очите ми се пълнят със сълзи. А не мога да си обясня тази носталгия и липса.
Разказът на Жълтурчето ме трогна много.
