Днес ме обрекоха на будуване, докато не изчета от кора до кора блога на едно изключително момиче – avocett, или Гергана Даскалова. Тя е наистина възхитителна! – с таланта си да вижда и заснема красивото, да изработва уникални картички и да разказва с такава лекота и неподправена искреност; с любовта си към селото, градината и семейството; с упорството, с което преследва мечтите си и устоява на всичко пошло извън нейния свят, за да бъде вярна на себе си. А е само на 18.
И семейството й е великолепно! А разказът й за дядо й ме върна към моя за баба ми и ми стана отново топло, и хубаво, и тъжно, и мило…
Когато се разболя, не спря да си прави планове за бъдещето.
Благодаря на Ясмина, че ми я подшушна. :*
:) да видим сега още колко нощи няма да спиш, нищо, че вече си изчела блога ;))