… започна особено. Времето беше странно топло – и вчера, и днес. Разхождах се с разкопчано тънко яке и се радвах на пролетта, заблудила се да намине насам.
Новата година беше посрещната вкъщи с любимото същество, само двамата, с бира и 4 вида баници с различни меса, синьо сирене, маслини и късметчета. И тишина. Имах огромна нужда от тази тишина.
После, естествено, наруших тишината с глупавите си страхове, но по-добре да не разказвам за това.
Пожелавам ви прекрасна година, мили хора! Нека всички грижи, болести, мрачнотии и лошотии да са отминали с 2009-та година. Нека в тази да има само светлина и мир. И много любов, към всичко, което ви обкръжава. Пожелавам ви го от сърце!
А сега да се похваля с подаръците, които получих. :)
Първия сама си го подарих – малко канап, пирони, щипки, снимки и с безценната помощ на Аничка.
Сега всяка сутрин любимите места и хора ми се усмихват от стените в трапезарията и денят започва някак светъл и хубав.
За втория подарък трябва да благодаря на много хора. Имах една стена до печката, която беше изпъстрена с мазни петна от готвенето. Исках да я изрисувам с нещо красиво, за да ги скрия, но понеже не ме бива в рисуването, поканих Ани, Мишел, Валя и Шай да се заемат с творческата част, пък аз да им направя немчета в знак на признателност.
Ани положи великолепните основни линии на бръшляна…
всички се включиха в оцветяването,
Валето нанесе последните важни щрихи – преливки и контури на листата,
… а Мишел беше толкова възхитителен в старанието и упоритостта си, че оцвети голямата част от цялата творба. А през това време аз им пържех немчета на главите. :) Вечерта беше страхотна, а резултатът… Няма как да не се гордея, че имам такава уникална стена в кухнята си. :) И както се казва обикновено в рекламите на перилни препарати – всички петна изчезнаха. :)
Благодаря ви отново на всички, прекрасни сте!
(Всички снимки са направени от Мишел или неговия фотоапарат)
А третият подарък е толкова мил и показателен за човека и разбирането му на моите нужди… :) 3,5-килограмов пушен бут, домъкнат чак от Барселона! :) Да си имам дълго време месце вкъщи. :)
При толкова любов и красота наоколо, трябва да съм най-щастливият човек на Земята! Жалко, че понякога съм твърде глупава, за да ги оценя и сама да си завидя.
Дано са отминали лошотиите наистина и новата година да е без страхове, с повече любов и радост!
Важното е, че ти си харесваш стените – само че това не е брюшлян и не трябва да бъде – бръшлянът в къщата не е хубав символ, гонел мъжете! :-P
Това е просто декоративно пълзящо растение, можеш да му измислиш име. ;-)
Хех, мерси за всички хвалебствия по наш адрес! ;-)
Стената се получи добре, особно ако се гледа по-така, отдалеч… :)))))
И аз се старах мъничко, радвам се че допринесох за тази обща творба… сега само внимавай къде слагаш евентуално нови петънза на стената, че да може да дорисуваме подходящо още бръшлян! ;-)
Пожелавам ти хубава 2010… основно само здраве, пари, любов и пътешествия!
Любимите ти места и хора са барабани? :)
Барабаните бяха изложени за продажба на неделния античен пазар в Любляна. :) Страшно ми харесаха!
Всяка снимка си има история. Само аз я знам, понякога я споделям, но основно има значимост само за мен самата. Снимките, знаеш, имат тази вълшебна способност – да ти припомнят, че в дадения момент, на даденото място, с дадения човек си бил щастлив.
Честита Нова година!
Много красива украса сте спретнали. А особено ми хареса идеята с канапчето и снимките. ;-)
Честита Нова година :-) Обичай и бъди обичана, много здраве, късмет и усмивки!
отдавна знам за канапа и снимките, идеята е страхотна, добре измислена и осъществена :-) пълзящото растение е уникално, на мен лично ми липсва зеленина, но все пак това е твоята кухня и твоите петна, не моите :-D
за немчета ни бе разказано и събирахме слюнките в купички, не бих(ме) отказали да направиш и на нас някой път, от мен десерта :-D ))))
такаааааа, а сега ще те помоля да ми поправиш правописните грешки, защото ме е срам и тихо се скривам зад ъгъла…
Абе и още подаръци има, ама не са преведени в подходящ вид :о)
:) Мики, що пък сега, въобще не забелязах грешките от първо четене. За немчета – ще направя някой път, но нещо ми писна само тях, та може и нещо друго виетнамско. Имах идея да събирам приятели и да записваме как готвя виетнамски манджи. Вместо да пиша рецепти по блога, да пусна един видео подкаст – така хем става по-ясно и видно кое как се прави, хем шъ мъ дават на икрана и шъ станъ звизда! :) Ани и Мишел обещаха да ми помагат със снимането. Ще видим кое кога ще стане.
а защо те е страх?
от какво.
?
Въпросът ти съдържа много въпроси, бат Пепо. Най-лесно ми е да ти отговоря, че се страхувам от глупости. :)
хахаха :lol:
ми като те е страх от глупости що ми четеш блога? :lol:
шшегичка :)
и за да ти помогна да преодолееш един от страховете си, ще ти кажа… че ако някой ден се осмелиш да ни поканиш на немчета (или каквото друго там решиш да сготвиш в цветистата си кухня) аз лично държа да ти помагам в готвенето :)
оу. пак шшегичка, но съвсем сериозна :lol:
сега без шегички – днес специално заради тебе и във връзка с онази среща при касите в супермаркета прегледах отново „аватар“. няма змии. има всякакви чудатости, предимно цветя, симпатични гневни динозавърчета и какво ли още не, но змии няма. най-отвратителните животни в този филм са … човеците. или поне по-голямата част от тях :)