Тази е друга. Тази ми е подарена. Преди 10 години. Най-милият подарък, който някога съм получавала.
Къщичката е ръчно направена от човек, който има алергия към C200. Горкият, цяла седмица след това ходеше подут, с обриви и пръсти, омазани с лепило.
Основата е от специално нарочено речно камъче, стените са слепени клечки за зъби, а дръжката на вратичката е от телче от телбод. Стъклата на прозорците са от целофан от опаковка цигари. Керемидите на покрива са изрязани от кутийка за кибрит, а самият покрив е боядисан с лак за нокти, на майка му. :) Коминчето пък е издялкано от парче дърво и намазано с паста за зъби.
Чудих се дълго дали да я споделя, все не намирах за удачно. А може би чисто егоистично исках да я запазя за себе си, като скъп спомен от едно красиво време.
Но нали именно красотата трябва да се споделя колкото се може по-често?
Много е красива !
Към подобен род сувенири имам слабост и доста често си купувам.
Трогателно е, че човекът е бил с алергия, но се е жертвал да я направи !
Страхотна и много, много ценна! :-)
Хубава е…
А най-хубавото и е, че няма ключалка на вратата.
Малка, екологична къщичка, с много прозорчета, винаги отворена за гости.
Хубаво е, че си я споделила :)!
Леле, това е нещо невероятно!