ул. Хуе № 111

posted in: лично, обично | 7

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

Няколко години по-късно при бомбардировка над центъра на Ха Ной къщата на ул. Хуе се срутила до основи. Имало и жертви. Тогава държавата решила да му я върне. Една купчина опожарени тухли, но семейството било толкова щастливо и благодарно започнало да строи наново, тухла по тухла.

Но да се върнем още по-назад, когато къщата била дори по-голяма. Притеснен, че държавата може да му я отнеме, защото нали равенство, братство и прочие, как така ще имаш голяма къща в центъра на столицата?!, дядо разделил къщата на две и продал едната половина. С всичките пари от продажбата купил… едно пиано. Да се учат децата да свирят от малки. :) Това пиано все още е при тях, в настоящата им къща.

Като чух това, ми се прииска да беше пред мен, за да го прегърна.

7 Responses

  1. An

    Радвам се, че харесахте историята. Миналото наистина не трябва да се забравя, каквото и да е то.

    @batpep – доста добра асоциация с доста любим мой филм. :) Благодаря.

Leave a Reply