• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места
  • In An’s Kitchen

ул. Хуе № 111

19.09.2009

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

Няколко години по-късно при бомбардировка над центъра на Ха Ной къщата на ул. Хуе се срутила до основи. Имало и жертви. Тогава държавата решила да му я върне. Една купчина опожарени тухли, но семейството било толкова щастливо и благодарно започнало да строи наново, тухла по тухла.

Но да се върнем още по-назад, когато къщата била дори по-голяма. Притеснен, че държавата може да му я отнеме, защото нали равенство, братство и прочие, как така ще имаш голяма къща в центъра на столицата?!, дядо разделил къщата на две и продал едната половина. С всичките пари от продажбата купил… едно пиано. Да се учат децата да свирят от малки. :) Това пиано все още е при тях, в настоящата им къща.

Като чух това, ми се прииска да беше пред мен, за да го прегърна.

Споделяне в:

  • Share on Facebook (Opens in new window) Facebook
  • Share on X (Opens in new window) X

Категория: лично, обично, семейно

Reader Interactions

Коментари

  1. batpep казва

    20.09.2009 at 0:11

    баси..

    Отговор
  2. batpep казва

    20.09.2009 at 0:13

    не знам защо се сетих за червената цигулка

    Отговор
  3. Ани казва

    20.09.2009 at 9:06

    Благодаря, че разказваш отново… всичко това не заслужава да се забравя.

    Отговор
  4. радо казва

    21.09.2009 at 18:40

    супер история!

    Отговор
  5. An казва

    22.09.2009 at 9:59

    Радвам се, че харесахте историята. Миналото наистина не трябва да се забравя, каквото и да е то.

    @batpep – доста добра асоциация с доста любим мой филм. :) Благодаря.

    Отговор
  6. Бени казва

    17.05.2016 at 10:52

    Много ти обичам историите, Ан.

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архив

RSS

RSS feed

Copyright © 2006–2026 · Genesis Sample on Genesis Framework · Вход