(сетих се за тази любима снимка, която направих в Хавана)
Димето доведе нейната колежка, аз извиках 2 бивши колежки, които от своя страна домъкнаха тяхна приятелка, та съвсем инцидентно се получи приятна кокоша сбирка.
Побистрихме филИсофия за кризата, живота, света и България, помечтахме си за пътувания из разни страни, едната сподели за новата си страст – делтапланеризма…
А пък Димка разказа за един клиент (тя работи в турагенция), който искал да лети от Талин до София, но помолил „ако може пътьом да го оставят в Пловдив, защото му било много важно“. Тя с типичната си приятелски-вежлива усмивка му отвърнала, че няма как, защото самолетът дори не минава през Пловдив. :)))
Това искане бледнее дори пред въпроса В колко часа изгрява слънцено в Мюнхен на 20 декември?, защото там поне можеш да попиташ Wolfram. :)
Страхотна снимка! Толкова освежаващо изглежда, чак ожаднях :)))