Гугу

Гугу беше моето гордо притежание – резултат на първите ми спечелени „големи“ пари преди повече от 5 години. След като ми служи вярно 3 години, реших да го оставя за служебно ползване от търговките във фирмата.

Жените след мен със сигурност не са го обичали толкова, нито са се грижели така за него. Колите след него бяха по-модерни, по-бързи и по-скъпи, и също си имаха имена, но някак Гугу си остана моята любов. Заради спомените, които имахме заедно. Заради образа на онова друго момиче, с друга усмивка и други очи.

*

Помня първото ни извънградско – до Каварна за концерта на Дио. Бях с трима двуметрови стокилограмови мъже и една мини-уредбичка, свиреща CD-та, че Гугу признаваше само касетки. Спряхме на едно ОМВ и Борис влезе да купи батерии за уредбата, от онея големите, и само след секунди изскочи с див поглед. „Леелееее, хора! Глен Хюз е вътре!!!“. И всички изхвърчахме от колата, оставяйки вратите зейнали. Глен Хюз имаше великолепен концерт само 2 дни преди това в София и пътуваше към Варна ли, Бургас ли, не помня вече, за другата си изява. Аз стоях на вратата и само се усмихвах, а момчетата го заобиколиха и му стиснаха ръката.

– Mr. Hughes, – каза Дуенде задъхано, – I really want to tell you that… your music changed my life!
– Ohh… – отвърна Хюз, – … well, it’s… OK. :)

Някой попита:
– Абе, да му дадем да се подпише на един от дисковете на Пърпъл в колата, а?
Друг отговори:
– Не става… С тея руски пиратки, а и в нито един от албумите той не участва. :)

После до морето естественият музикален фон беше Пърпъл, като дискът прескачаше всеки път, когато минавахме през някоя дупка или неравност по пътя. Горкият Гугу, като вдигнеше повече от 100 км/ч и можехме да го чуем как тихичко запява „… аз летяяяя…“. :)

*

Помня също първия ми удар с него в друга кола – оня мерцедес с двете борчèта, които искаха да ме вадят през отворения джам и да ме бият. И оня кретенски сблъсък с трамвай… :)

*

Един ден преди няколко месеца той просто спря на едно кръстовище и каза „Йок!“. Явно е бил много уморен и решил, че това ще е краят.

Два месеца се опитах да го продам на някой ентусиаст да го стегне или поне да го вземе за части, и имаше доста такива желаещи. Но в крайна сметка днес, в 11:11 ч (дали нарочно си беше избрал този любим мой час?) подписах смъртния му акт –  протокола за предаване за скрап, и го изпратих с тъжен поглед и дълга въздишка.

Сбогом, Гуг!