• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

Миризма на липи

24.01.2009

Днес имах час и половина за убиване. Чаках да ми измият колата. Може би подсъзнателно нарочно избрах тази автомивка.

Не се бях разхождала из центъра от години. Ей така, без цел и посока. Без да бързам за поредната среща.

Пиротска е станала още по-ужасна от преди. А нашата улица… Не разпознах нито един магазин. Всичко се е променило.

И хората ги нямаше. Онези, на които правех кафе всяка сутрин и знаех за всеки един поотделно как го пие. Вероятно дори тези, които живеят в квартала, вече не ходят в нашето кафе. Защото и то не е същото – няма ги дървените маси и пейки, няма ни нас, и музиката… Toto, BB King, Louis Armstrong… Сега прилича повече на закусвалня с тези пластмасови столове.

И твоят прозорец не е същият. Алуминиева дограма ли си сложил?

И миризмата на липи… Вероятно защото е зима и дърветата са голи, тъжни. Може би напролет…

Напоследък ми е сантиментално и носталгично.

И аз не съм същата, нали? Помниш ли ме? 10 години минаха…

– Да, – отговори ми на последната ни среща, – беше толкова сладка с тази дълга коса и смешни тийнейджърски оранжеви джинси. Сещаш ли се?
– Аха… – измънках разсеяно, а всъщност не си ги спомням.

Мълчание.
– Когато те видях за пръв път, си рекох: „Ето това момиче никога няма да го имам!“
Засмяхме се.
– Е, имаше ме. Имахме се. После се изгубихме. Но сега се имаме много по-силно, не мислиш ли?

Усмихнахме се. Мълчание.
– Добре де, не съм ли си същата? Косата ми пак е дълга.
– Разхубавила си се.

Изчервих се.
– Но очите ти са други.

Мълчание.
– Мислех, че само очите не се променят с времето.
– Не, именно те се променят първи.

Мълчание.
– Иска ми се да се виждаме по-често от веднъж на 6 месеца. Припомняш ми каква бях.
– Беше прекрасна!

И двамата искаме това, но всеки си има своя път и върви по него.

Често разговарям с теб мислено. Дори не съм сигурна, че сме провели горния разговор, но знам, че би ми отговорил със същите думи.

толкова си ми близък,
че не знам
дали изричаме думи
или си чуваме мислите

„Нежно продължение“, Бояна Петкова

Много те обичам. Теб и шепичката хора, които винаги ще останете. Времето няма да ви заличи, колкото и да се промените. Колкото и да се променя аз самата.

Както и нашата улица – там си е, въпреки новите магазини и лица. Само да дойде пролетта и отново ще се изпълни с миризма на липи…

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: обично, разбъркано

Reader Interactions

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход