Той каза, че вкъщи ме чака четвъртият подарък. „Какъв е? Какъв е?“ – подскачах като разлигавено дете и ококорих очи. „Ще видиш, първо да се приберем“.
***
Отвори бавно пакета, внимателно ги извади и ги положи да седнат на картонената кутия. „Виж ги, не са ли сладки? – подпря брадичката си с ръка и ги гледаше втренчено, – Дядото такъв одърпан, в кръпки и гледа добродушно… Виж му обувките! И как й държи чадъра на бабата. А тя една наконтена, изправена. Съжалявам, че не намерих азиатска баба. Но са готини, нали?“
Бях смаяна. Страхотни са, най-нестандартният и мил подарък, който съм получавала за рождения си ден, а и въобще. Но не гледах тях, гледах него. Не можех да откъсна очи от сияещата детска усмивка на лицето му. Малкото момченце в големия мъж до мен.
честит рожден ден на патерици :)))
Благодаря. :) Всъщност беше преди повече от седмица, а празненството в събота беше шумно. Имаше дране по микрофона, фалшиви писъци и смях, много смях. И изпълзяване от бара по светло, а отвън се разхождаха хора с кафе и вестник в ръка.
Боже, страхотни са!