Димси

posted in: обично | 1

 

IMGP2331

Dims ‎(23:49):
Shine on

An ‎(23:50):
изяде ли прасковите?

Dims ‎(23:50):
да, пълна съм с витамини сега

An ‎(23:50):
ужас, ще предозираш

Dims ‎(23:51):
хахаха, споко, няма

не съм по свръхдозите

(предната вечер се видяхме на бира и тя по някое време най-сетне установи, просто погледна, защо чантата й тежала толкова в последни дни – беше я наблъскала с 3 праскови и някакви витамини, но забравила)

An ‎(23:54):
ти няма ли да учиш бе, марш да залягаш над буквите (предстои й някакъв важен поправителен изпит, ма толкова да я мързи, че 1 не вижда)

Dims ‎(23:55):
хахаха, да бе, най-много да се приспя

An ‎(23:56):
единственият комикс, който съм чела, е един японски
Доремон се казва, за един котарак-робот, пратен от праправнука на главния герой да му помага в ученето, щото за поколението след него било важно
всъщност праправнукът се срамувал, че прапрадядо му е бил толкова смотан
този робот Доремон имал панически страх от мишки

Dims ‎(23:57):
хахахах, якооооо

An ‎(23:57):
та имаше вълшебен джоб, от който вадеше всякакви техники и чудеса

и едно от тях бяха едни филии, които слагаш върху всяка страница на учебника, за да „попият знанието“, и после като изядеш филията и вече „знаеш“ „изяденото“
та искаш ли да ти дам малко такива филийки?

Dims ‎(23:58):
хахахах, можееее
ама да са и с мармалад също така

An ‎(23:59):
и нашият герой, Нобита се казва, преяде, докато изучи целия учебник

така че – постни филийки

Dims ‎(23:59):
хахахахах, ееееееее
ама те са трудни за преглъщане

An ‎(00:00):
няма, в името на науката

Dims ‎(00:00):
ох, човек постоянно прави жертви в името на някакви абстракции
наука, красота, любов… аман!

An ‎(00:01):
науката не е абстракция, а точност и закономерност

Dims ‎(00:01):
да бе да, винаги се тръгва от абстракцията първо
даже Нютон го е ударила ябълката му дойде умът в главата :-))))

An ‎(00:02):
това е легенда

всъщност се спънал и паднал
и така му дошъл умът

Dims ‎(00:04):
хахах
земното притегляне е навик, който трудно можеш да избегнеш
Пратчет май беше го казал :-)

Та това е Димка. За жалост няма как да копна всички емотиконки, които тя използва. А тя използва много. Най-ухиленото дете на природата, моята инжекция оптимизъм. Не е нужно да й споделям какво ме тревожи, тя и не пита. Просто се хили насреща и няма как да не ти мине. Донякъде прилича на Мечо Пух – също като него мързелива, разсеяна и лакома. И мъдра. :-)

One Response

Leave a Reply