ridin’ on the wind
she had all of the answers
didn’t need to pretend
I remember – she was the only friend
I ever needed…
Тя не беше чувала дори за думата блог, но имаше такава нужда от споделяне, че сама си създаде такъв. Едно страшно разхвърляно кътче, някак странно хаотично и трудно за схващане, като нея самата. Има толкова много неща да каже, но не знае как да ги каже по-атрактивно, продаваемо. Може би защото не й пука.
Небрежно, несъзнателно, както повечето малки хубави неща, които прави, тя ме накара да се върна към писането си в блога – няколко дни след като й пратих линк към стария си блог, тя се обади да каже: „Ей, че това място е много хубаво. Имам чувството, че си разговаряме всеки ден и ти ми казваш какво правиш.“ А преди малко ми каза „да пиша по-често, защото й писнало да проверява по 100 пъти на ден и нищо ново да няма“. :)
Ааа, ето я Таня значи :) Между другото и аз се присъединявам към призива за по-често писане – чакам отзивите за Прага все пак :)))