Чичови

Или иначе казано – „Една съвременна приказка“.

Това са Чичо и Чичовица. Той получил своя прякор преди 20 години, когато му се родила племенница и оттогава дори най-близките му приятели рядко използват истинското му име.

– В. ми се обади днес!
– Кой?
– Чичо бе!
– Ааааа…

А нея кръстихме Чичовица, когато се залюби с Чичо.

Историята е следната:

В един необичайно топъл януарски ден двама мъже пият бира пред кебапчийницата на пазара. Първият (Л.) разказва за момичето, което заема мислите му от няколко дни. Вторият (Чичо) го гледа с просълзен поглед, усмихнат, без да продума. И така седяли дълго в мълчание двамата зрели мъже, по детски кретенско-ухилени, единият щастлив за другия, другият щастлив за себе си.

Седмица по-късно Чичо се обажда на Л., за да му сподели за своето момиче. Не минава дълго време и двете двойки се събират да вечерят и гледат заедно One night in Paris (на Депеш Мод, не на Парис Хилтън ;))

След онази вечер Чичови решават, че ние с Л. имаме особена роля в тяхната любовна история и поискаха да им станем кумове. При едно условие – и ние да се оженим. Последното въобще не ни беше хрумнало още, но те изчакаха тази мисъл да узрее в главите ни. Защото знаеха преди нас, че това ще се случи.

Седмица след като ние се оженихме, с Л. кумувахме на Чичови на тяхната сватба.

***

А днес, на 04 март, към 17 ч, Чичо се обади с разтреперан глас да съобщи, че му се родила дъщеричка. Информацията, предадена от Л., беше оскъдна и неясна, но по-важното е, че бебето и майката са живи и здрави, а таткото – тотално ошашавен от щастие.

Честит рожден ден на малката Миглена! Да порасне здраво и много много слънчево!

А сега, понеже мина полунощ, мога да честитя рождения ден и на Чичовица. Вашто си е баш нагласено – два дена пили, яли и се веселили! :)

И заживяли щастливо до края на дните си…