За едно момиче

posted in: обично | 4

Тя е на 17 и е ученичка в 11-ти клас. Казва се Валентина. Бях ви разказала за нея и за нейната инициатива – Благотворителния пролетен базар на 19-ти май.

Тя ме впечатли още на първата среща, а по принцип не съм от най-впечатляващите се. За 6 години като мениджър на фирма през мен са минали стотици хора на интервю и с ръка на сърцето си ще призная, че никой не ме е удивлявал толкова. Именно с крехката си възраст, контрастиращ със зрялост, умения, организираност, отговорност, всеотдайност, целеустременост, желание за учене, за работа и за промяна – това момиче направо ме удари в земята.

След поредната среща с нея бях умислена и мълчалива, малко тъжна за българската действителност и същевременно доста обнадеждена за бъдещето на днешната младеж. Ако всички деца на 17 са като нея, а не да мислят единствено за новия албум на Преслава и роклята за бала си догодина, България има реален шанс да се оправи към по-добро.

Тя е само на 17, а знае отлично 3 езика – английски, немски и френски. Работила е при баща си като секретарка на 14-годишна възраст и е водела цялата му кореспондения, а на 16 за 3 месеца лятна ваканция била на редовна работа в Булбанк. Доброволец е по няколко европейски проекта, за да обикаля „безплатно“ света, доброволец е и в дома, за който събира парите по инициативата по-горе. Ходи на училище от 8 до 10 сутринта, защото са я освободили от почти всички предмети (твърде е напреднала), и през другото време е свободна, затова работи в някаква тъпа сладкарница за умрели от гъдел пари. Отделно следи за фотографски конкурси и спечели такъв за заснемане на абитуриентския бал на едно училище и ръчно изработване на 120 фотоалбума. И всичките пари ги къта за мечтания Единбургски университет догодина.

В момента си търси друга работа. Работа, в която да работи усилено, да утоли жаждата си за нови знания, да използва уменията си и езиците, които владее, да се среща с интелигентни хора и да получава възнаграждението, което заслужава. За да събере пари за университет.

Пуснала е повече от 250 кандидатури по обяви, но пазарът за работна ръка е пренаситен, а и никой не й вярва на CV-то – смятат, че лъже. И нормално – тя може да комплексира всеки средно-статистически български „мениджър“. Сигурна съм, че ако някой й даде шанс, тя ще бъде изключително всеотдайна, предана и старателна. И умела и отговорна. За такъв човек всеки мениджър би изкопал земята с голи ръце.

Така че, моля, ако ме четат HR-и, мениджъри на фирми или хора, които биха могли по някакъв начин да помогнат, вярвам, че няма да се разочаровате за препоръката си. Разбирам, че наемането на 17-годишна пикла звучи рисковано, при това с ясното съзнание, че тя ще ви напусне след 1 година, но на младите хора трябва да се дава шанс.

Защото навремето, ако на мен не ми бяха дали шанс, въпреки липсата ми на опит и образование и подозрително младата ми възраст, нямаше да съм това, което съм в момента. Нямаше да съм научила толкова много, да познавам толкова хора и да имам самоувереността, че винаги, навсякъде и всичко мога да върша.

Ако имате идея как да помогнете, пишете ми на an @ inansroom.com, за да ви свържа.

4 Responses

  1. Dims

    Еха, Анчо, много вдъхновяващо! Стискам палци да се намери нещо хубаво! :)

  2. Виолета Димитрова

    Успех на Валентина! Гордея се с подобни млади българи!!!

Leave a Reply