Най-обикновен съботен следобед. Получавам съобщение от Вики: „Нали сте вкъщи? Ще мина да ви оставя нещо.“ Била на село при баба. Попита дали обичам орехи.
Идва по-късно и ми връчва тази чудесна цъфнала саксия с четирилистни детелини и пълна торба с еко-био-зелени неща, ухаеща на току-що откъсната мента (само малко ром, лайм и сода ме делят от мохитото :)) Имаше и бонус – бурканче с малко етикетче на капака, на което някой ръчно изписал м-ни. Сладко от малини.
Знам, има директни полети, low-cost билети, социалки, телефони, чатове, сърчица, усмивчици, мечки, обещания за идване на гости… Но нищо, нищо не може да замени тази спонтанност и обич, която си даваме с най-близките на сърцето ми, тук и сега.
Наоколо ли си, мини да обядваме, направих рибена супа. Едно плуване този следобед? У вас ли сте си да ви оставя малко череши от градината на майка ми? Минете довечера на бира и барбекю на терасата…
Всичко това ще ми липсва. Много.
Животът е в малките, прекрасни неща…