Пряко включване от Виет Нам

Валута

Виетнамският донг е запазил многото нули след голямата инфлация, така че тук е лесно да станете милионер, че и дори милиардер. :) Можете да изчислите курса чрез някой онлайн калкулатор, но аз намерих по-бърз начин да обърна наум донгите в лева – вадя 20% от стойността и махам пет нули отзад (или умножавам по осем и махам шест нули, както ми дойде), така че 10 000 донга да са равни на 0,80 лв.

Банкнотите са полимерни, в това влажно време се слепват ужасно, от всички банкноти ни гледа все чичо Хо и затова доста си приличат, така че ги бройте бавно и внимавайте с нулите.

*

Придвижване

Заради лудия трафик предпочитаният вариант за придвижване си остава такси, а през последните години все повече популярност набират Uber и Grab. С Uber цената от летището до която и да е точка в града е фиксирана (например: от летище Nội Bài до Hà Nội излезе 265 000 донга с включена пътна такса, т.е. 20-21 лв или около 30% по-малко спрямо стандартните таксита), а в града се изчислява според брояча. Grab е местно мобилно приложение за такси, като предимството с тях е, че дават цената на курса преди да потвърдиш поръчката, така че шофьорът да няма сметка да те размотава из целия град на цъкащ таксиметър.

Прави ми впечатление, че спрямо последния път, когато бях тук (преди 5 години), шофьорите на автомобили са станали доста по-внимателни, независимо дали карат таксита или собствената си кола. Джигити си остават само моторджиите и пешеходците. :)

*

Пресичане

Брат ми много точно и поетично го обясни: „Вървиш с бавни, но равномерни и твърди крачки напред, без резки движения назад и настрани. Никой няма да ти спре, дори да си на пешеходна пътека или зелен светофар, но от всички страни ще те заобиколят, така както реката заобикаля камъните.“ :)

*

Мини- и супермаркети
Между шарените витрини и мигащи рекламни надписи по улиците трудно ще различите логото на Vinmart – верига магазини, от които можете да си купите бутилирана вода (изрично: не пийте от чешмата!), бира, плодове, пакетирана храна, санитарни продукти и т.н.

*

Хранене навън

Виет Нам е раят на уличната храна. Тротоарните заведения са специализирани в конкретно ястие и обикновено са семеен бизнес, предаван от поколение на поколение. Ако обаче хигиената на тези места ви тревожи или искате да добиете бързо и лесно по-обща представа за виетнамската храна, верига ресторанти Ngon са добра опция. Е, не са напълно автентични, местните най-много да доведат някой приятел от чужбина, иначе ги подминават с презрение, цените са си за туристи, но менюто им е разнообразно, храната е съвсем прилична и готвят пред вас всяко ястие в отделни кътчета, които представят различните региони на страната.

*

Кучешко

Вече съм писала по темата и даже лекинко ми втръсна, но още веднъж да уверя – кучешкото месо е деликатес, предлага се само в специализирани заведения, така че шансът да ви “пробутат” кучешко, вместо да речем свинско, е нулев. За всеки случай, ако видите надписа “THỊT CHÓ” пред някое заведение (или по-често цяла редица от заведения), значи вътре се предлага кучешко месо.

*

Виетнамски порядки

Не се учудвайте, ако хората при запознанство ви попитат за годините. Тук това е напълно обичаен израз на внимание. Никоя жена няма да ви се обиди, че сте я нарекли баба вместо леля или леля вместо кака. Годините по тези ширини са дар, а не бреме.

Другият въпрос, който можете да възприемете като вмешателство, а не бива (повтарям си го това всеки ден, откакто съм тук, ооомммм) е дали сте женен и най-вече дали имате деца, и неизменното „е, хайде де, какво още чакате?!“. Независимо дали задаващият въпроса ви е роднина или съсед на далечната ви леля или напълно непознат. Отговорете с усмивка нещо уклончиво като ех, дано, може би, божа работа, ще се постараем и бързо ще счетат въпроса за приключен. Може да ви попитат и колко братя и сестри имате, и ако отговорите, че сте едно дете, вероятно ще ви погледнат със съчувствие. В тази част на света семейството (колкото по-голямо е то, толкова по-добре) е най-важната тема, цел, сила и смисъл, и въпросите за вашето лично семейство се счита за висша форма на внимание, интерес и дори загриженост от отсрещната страна. Или поне аз така се утешавам, че не е от клюкарско любопитство.

Ако сте поканени на обяд или вечеря в нечий дом, преди да докоснете приборите трябва да бъдете подканен и от своя страна и вие трябва да подканите всички присъстващи да хапнат, започвайки от най-възрастните и слизайки надолу до най-младите.

Обичайно на всеки се сервира индивидуална купичка с ориз, а останалите ястия, най-разнообразни по вид – месо, риба, зеленчуци, бульон – се поднасят в общи чинии/купи, от които всички си взимат по хапка/черпак. Има една (доста досадна) традиция домакините непрекъснато да ви подканват да ядете – благодарете им и им кажете, че искате да се чувствате естествено (това е еквивалент на “да се чувствате у дома си“) и на петия път може и да престанат да ви подканват. :D И не се стряскайте, ако с опакото на клечките си ви изберат най-хубавото парче месо или риба и директно го сложат в купичката ви… на всеки 5 минути или в мига, в който сте преполовили предишното парче. :) Няма такова понятие като „ще хапна, за да не те обидя“ – ако не ви се яде повече, просто закрийте леко купичката с длан, благодарете и кажете с усмивка, че е много вкусно, но вече сте преяли. Иначе ще се видят в чудо и ще ви извадят още от кухнята, хахаха…

Вероятно на всички им е досадно да се морят с толкова церемонии, но… традиции, какво да се прави.

*

Засега толкова. Ако пак се събудя посред нощите от влагата, ще ви пиша още. В крайна сметка още не съм ви разказала за влагата! :D