Любими FAQ

1. Всичкото, дето го готвите на тези уроци, кучешко ли е?
Да, точно така. Всичко е кучешко. Виетнамците ядат кучешко за закуска, обяд и вечеря, а също и за десерт. Правят си кучешки бульон, кучешки стърготини и кучешки торти. А пък аз стопанисвам ферма за изоставени кучета, събирам ги от улиците и ги готвя на тези срещи.

2. И все пак наистина ли виетнамците ядат кучешко?
Ядат, някои ядат. Всъщност… доста малко ядат, главно по селата, и то само в определени дни от годината. Впрочем, във всички източноазиатски страни се консумира кучешко, вкл. Китай, Тайланд, Камбоджа, Корея…, но сякаш само в България хората си седят на вица за изчезването на помиярите около някогашните виетнамски общежития. И словенците ядат конско, което ми е противно. А французите ядат жабешко… Пък мюсюлманите гледат на свинското и ядящите свинско с презрение. Времена и нрави.

3. Ако отида във Виет Нам, ще ме е страх да си поръчвам от заведенията, защото може да ми пробутат кучешко…
Няма как да ти се случи това, защото кучешкото е деликатес и се предлага в специализирани ресторанти. И струва повече от всякакво друго месо, така че няма да се набутат… Не е като на Централна гара “купи 10 кебапчета, сглоби куче”.

4. Ти защо не ме каниш на тези кулинарни срещи?
Защото по принцип никого не каня. Който иска, ясно съм го обявила и е добре дошъл.

5. Ей, супер са ти тези кръжоци! Кога ще ми сготвиш?
)$*&%#)%*%

14 Responses

  1. Николай Цветков

    А котешко консумирате ли? :)))

  2. Да, и те нас консумират! Зависи кой спечели битката… :)

  3. Николай Цветков

    Бих опитал, без майтап. :)

  4. Я ми кажи нещо на китайски ;)

  5. Ако ти ми кажеш нещо на гръцки! ;)

  6. […] Любими FAQ / Публикувано на 16.06.2012 […]

  7. добре де кучешкото дори не може да ме притесни толкова, и конски салами има и в австрия и в цяла централна европа и какво толкова. жаби – ако стиснеш очи минава. това което всява панически страх у мен по отношение на виетнамската кухня е змийското, във всеки филм за виетнам по travel channel колят змии по скъпите ресторанти. предполагам, че е по-скоро туристическа атракция, но все пак ми е интересно ти ставала ли си свидетел?

    иначе – рецептите ти са чудесни, вече редовно правя телешко с фъстъци, запържен лук и оризови спагети и салата на лентички с ядки. една молба, интересно ми е как звучат имената на тези неща, например как се произнася телешкото – bún bò Nam Bộ?

  8. @hella
    Хей, обожавам, когато някой си сготви по моите рецепти! ;) Ама нямаш идея колко ме радва това!

    За змиите – това са туристически атракции, да. Преди това бяха атракции за отегчените тамошни богаташчета. Просто змиите са,… как да кажа…, удобно скандални :) Никога не съм и не бих си причинила да ми поднесат змия на тепсия :), нито бих яла кучешко (съзнавам, че и за двете ми пречат предразсъдъците), но специално за змиите си има цяла церемония – нали туристът трябва да остане шокиран още дълги години.. ;) Имам едно подробно описание от свидетел и участник в подобно преживяване, но.. по-добре да не го споделям, че може да ме четат малки деца и хора със слаби сърца. Както казах, обаче, всичко е просто… шоу! ;)

    Произношението на думите на виетнамски са горе-долу както се пишат на латиница, като изключим интонационните знаци, които определят къде да извисяваш, снижиш, накъдряш, натъртваш, акцентираш и т.н., които променя смисъла на думите. Но специално за това – като повториш 2 пъти в заведение „бун бо Нам Бо“, ще те разберат и ще ти го донесат веднага ;)

  9. Впрочем, ако на някого му е интересно да прочете едно наистина подробно описание за церемонията по поднасяне на змия в специализирано за целта заведение, да ми драсне мейл и ще му го препратя. Страхувам се, че ако го пусна тук, никой вече няма да симпатизира на виетнамската кухня, виетнамците и Виет Нам въобще… :D

  10. […] Любими FAQ via In An's Room by An on 6/13/12 […]

  11. “купи 10 кебапчета, сглоби куче”
    Haaaaa-hahahaha :D!!!

  12. […] Вече съм писала по темата и даже лекинко ми втръсна, но още веднъж да уверя – кучешкото месо е деликатес, предлага се само в специализирани заведения, така че шансът да ви “пробутат” кучешко, вместо да речем свинско, е нулев. За всеки случай, ако видите надписа “THỊT CHÓ” пред някое заведение (или по-често цяла редица от заведения), значи вътре се предлага кучешко месо. […]

  13. Хмм, милите нашенци с техните предразсъдъци…
    Една история от мен, защото страшно много ми хареса блога ти (и българския ти е един от най-качествените срещани от мен някога). Та…

    Краят на далечната 97-а година ме посрещна като войниче, забито на „пловдива“ си в една планина. Доставките на храна са нерегулярни заради дълбокия сняг. Местните гризачи редовно оставят кървави следи по хляба, който ние изрязваме и/или горим за да не прихванем нещо неприятно (като бяс например). От нашата храна старшина КирЕ краде като за световно – офицерската артелна е като склад на „Шератон“, а ние обикновено ядем паприкаш с „медузи“. Видиш ли, въпреки неистовата криза, от генщаба в Божурище ни изпратили малка Коледна утеха – една мижава кръстоска между заек и ягне с има-няма две кила нещо като месо по него. Как да е, месо е! По него време бях и готвач там, та го почвам аз, че глад та се не трае. Всичко вървеше много добре, докато не дойде долу брат ми след наряд и вика „К’во го глАсиш т’ва куче, бе?“, за което яко се скарахме. Той ме изчака малко да утихна и ми показа едно нещо недоочистено от нашия куриер, старшина Кире. Знаете, кучетата имат един вътрешен нокът малко по-нагоре от лапата. Е, един от тях бе артисал в бързината (Кире, от най-масивния инфаркт да се пръснеш дано, говедо ненаяло се!), за което скочих бесен да му търся обяснение на юинския тарикат. Той ме заплаши със 30 дена задържане (все едно аз съм направил шашмата) и заяви, че това е заповед, да отивам и да готвя. След един час се получи позвъняване и той по спешност дотича да ми се умилква, че от генщаба след Коледа се качвали барабар с жените и челядта да карат ски и за тях ми наизвади свински шол, малко агнешки дреболии и всякакви зелении. Заех се аз с всяко ядене поотделно (кучето смърдеше отвратително, докато се вареше и два пъти драйфах), затова и добавих към него части от другите меса впоследствие. Сготвих две различни блюда, както и агнешка курбан чорба. На 26-и в ранния следобяд се напоявиха разните фуражки с антуража и почнаха с високомерното поведение. Женките им флиртуваха с очи и все едни такива подмятания от сорта на „Ей, какви хубави вОйничета сте имали, пък да ги скриете в планината, хихихи“. Войниците, като по-ниско съсловие хора, трябваше да ядат отделно. Та, те ядоха златисто запечени свински мръвки с манатарки и мерудии в гъбен сос, докато фрицовете и антуража направо облизаха другата тава ;) Това бе малкото ми, лично отмъщение за нечовешките условия и отношение за „вярната служба“. А тук го разказах за да счупим глупавото клише, че куче може да ти попадне в чинията само при ония, жълтите… Иначе, 5 години след този случай бях убеден вегетарианец :)

Leave a Reply