where time stands still
Обичам да давам имена на своите притежания – навик, породен от силната ми привързаност. Ето легенда:
Гугу е галено име на Бялата Гугутка. Рено Клио 1.2 от 1992 г. 1993 г. Страшен изтребител. Горд е, че има небе. Понякога се говори за него в мъжки род, понякога – в женски. Оставила съм го сам да се определи. От 2 години отчаяно търси желаещ да го снабди с лайсни за задните врати и кора за багажника. Собственичката му е твърде мързелива.
Та така.. Първо здравейте!
Щом сте тук, вероятно се познаваме лично. Но имайки предвид как 2 седмици се рових из най-закътани блогове, вероятността да сте случаен минувач не е малка. Така че – няколко думи за мен:
Казвам се Ан. Не точно, но винаги така се представям.
Имам навика да използвам 20 думи, когато са нужни само 5. Уча се да не го правя. Бавно и мъчно.
За разлика от повечето блогъри, аз не съм IT чедо. Преди няколко дни един приятел ме учеше дистанционно по ICQ да записвам музика и ме попита какви дискове съм купила, като уточни: „Имам предвид марката, не да ми кажеш, че са кръгли!“ :))
Как тогава стигнах дотук? С няколко безсънни нощи в четене на блогове, тъпа упоритост, болки във врата и Еленко, на когото благодаря за вдъхновението. Всъщност най-първо трябва да благодаря на списание Тема, откъдето научих за Неолог, но това е друга история. Пак се впускам в подробности.
Да видим как става… :)))