Та така.. Първо здравейте!
Щом сте тук, вероятно се познаваме лично. Но имайки предвид как 2 седмици се рових из най-закътани блогове, вероятността да сте случаен минувач не е малка. Така че – няколко думи за мен:
Казвам се Ан. Не точно, но винаги така се представям.
Имам навика да използвам 20 думи, когато са нужни само 5. Уча се да не го правя. Бавно и мъчно.
За разлика от повечето блогъри, аз не съм IT чедо. Преди няколко дни един приятел ме учеше дистанционно по ICQ да записвам музика и ме попита какви дискове съм купила, като уточни: „Имам предвид марката, не да ми кажеш, че са кръгли!“ :))
Как тогава стигнах дотук? С няколко безсънни нощи в четене на блогове, тъпа упоритост, болки във врата и Еленко, на когото благодаря за вдъхновението. Всъщност най-първо трябва да благодаря на списание Тема, откъдето научих за Неолог, но това е друга история. Пак се впускам в подробности.
Ето я хронологията:
-> научих нова дума блог, която се оказа нова само за мен /as usual/ -> сдобих се с Милчо и неограничен интернет – най-добрата комбинация-убиец на време -> първите 3 нощи не спах, а се ровех из мрежата като невидяла -> следващите сутрини, още преди да отворя напълно очи, включвах компютъра -> поотмина ми -> четенето на блогове ми стана ново хоби – като неуморна пчеличка скачах от блог на блог чрез оставените линкове -> вероятно съм изчела над 20 – някои добавих в любими сайтове, други забравих -> казах си: Искам и аз! -> прочетох в блога на Николай Горчилов как става; редно е и на него да благодаря.
И като съм тръгнала с благодарностите – признателна съм на Марта, че ми подари декантер за рождения ден и стана кръстница на компютъра ми; на Дуд за прекрасния концерт на Мишел Льогран, на който ме покани; и на Борис за всичко останало.
Та така…
Горда съм, че май като че ли ще мога да се справя сама, без да породя силен отчаян порив у някой приятел да хвърли мен или сам себе си от някоя висока сграда.
Дано се забавлявате!