Габи:
Виетнамският език звучи много гласно и малко съгласно. Подходящ е за пеене. Интонацията е много важна при говорене. Ние сме стигнали до „добър ден”, „довиждане”, „благодаря”, „вкусно е”, „мерси, обаче не искам да си купя това ужасно нещо”… Но май не винаги нацелваме броя на гласните.
Владо:
Широко известен е фактът, че местната азбука е измислена от йезуитите. Като я разгледаш по-внимателно, проумяваш, че те са постъпили в Общността Иисусова, след като са ги изгонили от инквизицията. За садизъм.
От друга страна, какво да се прави? Все някак трябва да се предават графично всичките им дифтонги и трифтонги, барабар с интонациите, сътворени, несъмнено, от самия Враг на човешкия род.
Ето ви, например, думичката “ба”. В зависимост от изписването и изговарянето може да значи и конкретното “три”, и неопределеното “всеки”, и натъжаващото “остатък”. Както и – обърнете внимание – “жена”, “отрова” и “губернатор”.
Наблюдателни са пустите му виетнамци. Не можеш да им го отречеш.
Габи:
И за сетен път благодарих на Буда, че не разбирам местния език… Звучи глупаво, но в това е голяма част от очарованието на Азия. Ако схванеш какво си бръщолевят тези малки човечета, ще разбереш, че обсъждат най-банални въпроси. А така остава вкус на магия, на тайнство, на нещо неразгадано…
„Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!“
М. А. Булгаков
Владо:
Мнозина тръгват към Виет Нам, предварително настроени за непреодолима езикова бариера. Вярно е, езикът тук мамата си трака! Не стига, че всички думи са едносрични и че латиницата е била приспособявана към местния говор от банда непоправими човекомразци, ами и почти всичко зависи от интонацията.
Но виетнамецът не пада духом и с основание разчита на универсалния език на жестовете и търговията. Плюс десетина-двайсет числителни, назубрени на няколко езика.
И никой не чака клиенти. За тях се ходи на лов.
Мощностите на Интернет не стигат, за да опишем всичко, което се разнася на подноси и ти се предлага направо на улицата. Какви ли не нужни, ненужни и просто невъобразими неща ще ти бъдат предложени, просто докато си бродиш из града.
Ако не вярвате, излезте на тротоара, както ви е майка родила, стиснали парите в ръка. Максимум след петнайсет минути (а ако не се пазарите – след пет), ще бъдете облечени от главата до петите в коприни haute couture, на носа ви ще се мъдрят очила “Армани” или “Прада”, на ръцете – златни гривни, на врата – перли, в корема ви ще се плиска каквото ви е хрумнало, а услужливият търговец вече ще ви е закачил хамака и наредил под него нови-новенични куфари с всичките ви придобивки. Срещу не повече от петдесетина долара.
Та не ги мислете езиковите бариери. Просто си намерете приятно местенце, настанете се удобно и зачакайте търпеливо. Рано или късно някой ще мине и най-настоятелно ще ви предложи всичко, от което сте се нуждаели.
В идеалния случай това може да бъде дори трупът на врага.
Габи:
В Сай Гон първо се натресохме на най-големия пазар в центъра. Това е едно кълбо от свински уши, глави, цели прасета, цялото море, поднесено живо в аквариуми, кълбо от ароматни свещички, телета, пилета, чехли, кокоши крака, обувки, платове, дрехи, ориз, хиляди подправки, орхидеи, джапанки, бира, уиски, френски коняк, пижами, бижута, плодове, зеленчуци, кръчмички, играчки, клечки, шапки, магнитчета, джунджурии тип „холандски модернизъм”, виетнамско кафе, рогозки, слънчеви очила, бельо, сушени плодове, сушени риби, плъхове, от крокодил мляко и от жаби принцове! И цяла Азия все едно е там плюс части от Европа, Америка и Австралия.
„Парите не миришат.“
Веспасиан
Владо:
Всеки търговец си има своите малки суеверия и любими числа. Виетнамският търговец има две.
Спрямо англоговорящите будали се прилага числото петнайсет. Изговаря се задължително като “фифти”. Смисълът на упражнението е, че поне един на десет клиенти няма да поиска да му изпишеш цифрите, за да ги види с очите си и така ще се раздели с цяла петдесетачка.
Срещу льохманите, приказващи руски, се използва трийсетицата. Във виетнамската модификация на руския език това звучи като “сисят”. С две ударения. Едно, лекичко като перце, върху “и”-то, и тежко, десеттонно, върху “я”-то. Ошашавеният от смяната на климата и часовите пояси руснак чува “шейсят”, в което се корени и целта на занятието.
Предполагам, че по такъв начин виетнамският народ демонстрира своята благодарност за някогашната съветска помощ. Както и да го гледаш, руските ахмаци надплащат само двойно, а не три цяло и три в период като империалистите.
Изобщо, местните жреци на Меркурий с лекота завишават цените малко повече от безбожно. Пред очите ми на местния пазар се опитаха да изръсят един чичо с 600 000 донга (трийсетина долара) за някаква дребна сувенирна джунджурия. Дори продавачите по съседство срамежливо сведоха погледи.
Чичото се опули като охлюв и отсече, че дяволите го взели, ако даде за такава щуротия повече от четвърт от исканата сума. Жената зад щанда направи такава физиономия, сякаш туристът бе поискал от нея да заколи и сготви родната си майка. Но отби десетина хилядарки от цената.
Сто и петдесет, тъпо и упорито повтори поклонникът на щуротията. Жената изобрази многострадалната Геновева, заскуба косата си и със стон откъсна от сърцето си още десетина хилядарки.
Чичото извади портфейл, отброи 150. Сълзите на продавачката лиснаха до отсрещната стена. Коравосърдечният купувач не се задоволяваше с майката, настояваше и за поне едно от децата ѝ! С треперещи пръсти тя успя да изпише на калкулатора 500.
Чичото прибра парите в джоба, обърна се и направи крачка. После втора…
Самият Юсейн Болт би завидял на старта на продавачката. А пък Стивън Сегал би кимнал с одобрение – момичето преобърна съседната сергия, запрати на земята двама мотористи заедно с двата им тона товар и прегази до смърт въртящия се наблизо просяк, но щуротията все пак премина в ръцете на туриста-кръвопиец срещу 150 хиляди.
Предвид скоростта на реакцията и разрушителните последици от скока, стигам до извода, че чичото трябва да се е увътрил с едно 200-300 процента.
От друга страна, стиснеш ли си ръцете с виетнамеца по отношение на цената, можеш да не броиш рестото. На два-три пъти са ми връщали повече от полагаемото, но по-малко никога. Ще си получиш всичко, до последното хао (нещо като една трилионна част от стотинката).
Винаги съм недоумявал как така Виет Нам е успял да победи или поне да пропъди такива гиганти като САЩ и Китай. Но след като поживях известно време тук, май взех да разбирам.
Много е просто. Те не се предават. И не отстъпват.
Сигурно и на вас са ви пробутвали на улицата слънчеви очила? От ония, дето са минимум “Версаче” и максимум пет долара. И колко пъти? Два, три, пет? Ха! Ха-ха! Ха-ха-ха! Месец. Още по-точно – 34 дни. Най-малко четири пъти дневно, в отделни дни и по-често. На едно и също място.
Продавачът не се трогваше от откази на никакъв език. Дори на виетнамски, да не говорим за руски, френски или английски. Нито пък го вълнуваше фактът, че моите собствени очила обикновено бяха на носа ми.
Докаран до бяс, най-сетне хубавичко го напопържах на български. Няма да повярвате, ама хвана дикиш! Явно човек открива най-убедителните аргументи именно в родния си език.
„– Чудно нещо! – обади се Портос. – Значи сега зная английски? Разбирам всичко, което казвате.
– То е, защото говорим испански, мили приятелю – отбеляза Атос с обичайното си хладнокръвие.“
А. Дюма (баща)
Габи:
В луксозния курорт Муй Не сервитьорите говорят на руски, менютата са на руски, табелите са на руски, рибите имат татуировки на руски. Оказа се, че много повече виетнамци знаят руски, отколкото английски. Бързо са се ориентирали в обстановката. :) На всички туристи първо заговарят на руски, ние се правим, че не разбираме, но… така или иначе английският не върви. А братушките си праскат директно на руски, те пък не говорят друг език и цари пълна идилия! Сколько стоит? Что ето? Дай мне еди-какво си! И ако сервитьорът не схване идеята, идва собственикът, който разбира и приема поръчката. Но е факт, че оставят огромни пари. Поръчват най-скъпото и в големи количества.
Самите руснаци въртят и кайт-бизнес, и заведения са отворили, и аптеки, и магазини… и… и… Имаш чувството, че си в Москва на морето.
Владо:
И град Ня Чанг, затънтено някога рибарско селце, прераснало днес в голям курорт, говори руски. Добре де, „говори“ е малко силно казано. Но всички оперират с числителни, мнозина са научили от десетина до стотина руски думи, макар че малцина са ония, които умеят да съчетават тези думи в смислени изречения.
Дори овладелите тая способност могат само да водят, а не да поддържат разговора. Тоест, докато насоката му се определя от тях, всичко е наред. Но дори мъничко да се отклониш или избързаш, виетнамецът губи нишката на беседата.
Виетнамският брокер (ВБ), с московски акцент: Значи, търсите жилище?
Ние (Н): Да, някое мъничко, едностайно е напълно достатъчно, само бихме ис…
ВБ: И колко стаи ви трябват?
Н: Ами, една стига, както казахме. Ама искаме и кух…
ВБ: А кухня трябва ли да има?
Н: Трябва, трябва. Общо взето – спалня, кухненски бокс, котлон, хлади…
ВБ: В кухнята ще искате ли печка или хладилник?
Н, уморено: Да, да, всичко искаме. По възможност за около 200-300 дол…
ВБ: Колко максимум сте склонни да плащате?
И така нататък…
Може да ви се види странно, че английският тук изобщо не е на почит. Но толкова руснаци на едно място не бяхме виждали дори в Москва. И шапка им свалям на виетнамците, казвам го като филолог и то без капка ирония. Вервайте ми, изучаването на азиатски език от европеец, както и на европейски от азиатец, изисква не просто добра памет, ами цялостно пренастройване на съзнанието.
Аз винаги и навсякъде упорито изтезавам гласните си струни с местно наречие в опит да науча нещичко. Но поне в Ня Чанг моите опити биват торпедирани от непоклатимите възгледи на местните – щом си бял (макар че е трудно точно мен да наречеш бял), значи си руснак. И с теб трябва да се приказва на съответния език.
Да, ама ако си руснак, сметката може да нарасне двойно, че и тройно. И затова:
– Бао ньеу? – питам продавачката в магазина.
– Сисясьфя! – отвръща тя. С ударение върху “ер малкия”.
– Хон хьеу, ай донт ъндърстенд. Хау мъч, бао ньеу?
– Сисясь! Фя!
– Тридцать пять – един руски турист (РТ), застанал зад мен, опитва да сложи край на инквизицията. Обръщам се към него. Надявам се, че глупавата ми усмивка демонстрира благодарност за опита му да помогне, а празният идиотски поглед – пълно неразбиране какви ги приказва.
Продавачката въздиша, съжалително ме премерва с очи и полугласно уведомява РТ:
– Онь не руски…
– А-а, – проточва РТ. – Е, какво да се прави, случва се. – Потупва ме по рамото, навежда се към касата и доверително съобщава на продавачката:
– Не ти е леко, като гледам, с тия неруснаци…
Автори на тези живи и забавни разкази за Виет Нам са Габриела Николова и Владимир Райчев – полиглоти, преводачи, пътешественици, удивителни и винаги увлекателни, любими мои приятели.
Със срам признавам, че текстовете ми ги изпратиха преди повече от две години и половина, и още тогава поисках и получих разрешение да ги публикувам тук, но какво толкова ме замота, нямам никакво оправдание. Редакторската ми намеса е минимална и главно в сглобяването на двата текста в един общ разказ, така както самите Габи и Владо, разпалено и допълвайки се, биха ви разказали всичко това на живо.
Всички текстове и снимки, освен изрично упоменатите, са на двамата автори и за всяко по-нататъшно използване трябва да бъдат изрично попитани.
Вашият коментар