Виет Нам и неговите трудови хора

posted in: разбъркано | 34

Правя си лично проучване. Моля всички, които (случайно или не) попаднат тук, да ми отговорят:

Кое е първото, което ви идва наум, като ви кажат Виет Нам? Войната с американците? Джунгла? Беднотия? Тропика и полегнали палми? Какво се сещате за тази страна?

А за виетнамците? Илиенци? Изчезването на кучетата в квартала ви преди време? Виетнамските общежития в Красна поляна и първите дънки, които сте си купили от там? Виетнамското чудо – оня смърдящ мехлем за всички болки и настинки? :)

Тези, които ме познават лично, по възможност да се абстрахират от разказите ми и от това, което съм (защото аз определено не се вписвам в образа на типичната виетнамка).

Не искам вашето мнение или отношение, а най-най-първата ви асоциация, без анализ. Трябва ми отговор в едно изречение. И не се притесняйте, че ще ме обидите по някакъв начин.

34 Responses

  1. Комитата

    Когато бях в казармата през 88ма до 90-та, виетнамците държаха пазара в Нова Загора. Намираше се всичко – лекарства, дрехи, картички със Саманта Фокс ;-) Доста по-добре от това, което имаше по магазините.

    Майка ми си донесе плетени мебели от Виетнам – страхотни, но ни ги откраднаха от бунгалото.

    По магазините преди 90-та имаше виетнамски чипс от скариди, никога не се осмелих да го пробвам.

    Едни хора в квартала се хвалеха, че много евтино им излязло да си построят къщата, защото наели виетнамци.

    Кажи-речи това са първите неща, за които се сещам, като чуя Виетнам и виетнамец.

  2. Георги

    Съученичка от началното училище, чух че в момента учила медицина :)

    И на второ място – виетнамското чудо :)

  3. joe

    80 долара месечна заплата за 12-часов работен ден във фабрика на Пума (или Найки беше).

  4. Минаващ

    Сещам се за снимки от едно много красиво езеро от статия с обяснения за живота в едно рибарско селище и живота в близкия град. Сещам се и за подводен куклен театър, който много ме впечатли. Бяха го давали в едно филмче за културата на Виетнам.

  5. Dobri

    Най-вкусната храна в Лондон! Един малък и неуютен виетнамски ресторант в China town и сервитьорки, които три пъти се опитаха да ми вземат поопразнената чиния, а аз ям бавно, защото не си спомням да съм ял нещо по-вкусно :)

  6. ктулу

    Виетнам= ананас
    виетнамец/ виетнамка= дочени панталони и шапката

    :)

  7. Комитата

    Още нещо – една виетнамска черна вазичка имаше при баба ми, с някаква рисунка и някъде бях чел че имало такова нещо – типичен черен виетнамски лак.

  8. Миро

    Виетнам – виетнамци (логично :) )
    виетнамци – кучета (това войни и такива работи въобще нямаше да ми хрумне)

  9. Ани

    Явно и двамата с Мишел сме крайно увредени от американските филми, защото и на двамата първата асоциация ни беше Виетнам – войната. После – бедност.

  10. Kamelia

    сещам се за оризище, с бедни хора. после – тропическа джунгла.

  11. zbrox

    Първата необработена асоциация ми е Апокалипсис сега. Не толкова за войната в Нам, а повече самият филм.

  12. Xquisite

    Второто, за което се сещам са виетнамските общежития в „Красна поляна“, просто защото до 19- годишна възраст живях там. Дънки не съм купувала, защото бях малка, когато това е било хит някакъв. Заедно с това се сещам за един съученик виетнамец, после за най- готиния шал, който съм имала, купен от едно виетнамско семейство на Илиенци. За книгата на Уинстън Грум „Форест Гъмп“ и книгата на Блага Димитрова. На първо място е една ваза, принадлежаща на бабата на едно бивше гадже, която я беше сложила на почетно място в антрето, за да я виждат всички и неуморно разказваше историята и, че е била създадена от най- великия виетнамски художник Ху Гоги, който бил гений, но войната го унищожила, стигнал до просешка тояга и нямал зрънце ориз в алуминиевото си канче( бабата беше убедена, че всички виетнамци ядат в такива канчета) и починал след като разпродал всичките си гениални произведения на изкуството и замръзнал от студ на някаква уличка. Аз, разбира се, ако не бях попрочела едно- друго от историята на изкуствата и ако бях по- малка, на 5 годинки, да речем, може би щях да повярвам безвъзвратно на тази история и до ден- днешен да съм убедена, че виетнамците правят най- кичозните вази с розички на света. Но тогава не само, че не повярвах, но и извърших богохулство срещу гения на Ху Гоги- счупих вазата без да искам. Каква лекция ми се стовари на главата тогава, не ми се разправя.

  13. алекс

    Аз, таковата, след всички интелигентни хрумки ми е почти неудобно да се включа, ама щом питаш: първата ми асоциация е с „Любовникът“.

    Сигурно всичко изброено от теб съм чула и/или видяла (на живо, на филм, на книга) и преди деветдесет и някоя, когато гледах филма. Но при все това, оттогава първата ми асоциация вече е именно той.

  14. An

    @ Комитата – в чипса от скариди има толкова скариди, колкото раци в рулцата от раци :), но е приятно мезе за бира, пробвай го някой път като ти се изпречи пред погледа. :) Ако ти е любопитно, мога да ти кажа от къде да си го набавиш и да си го пържиш сам, много е лесно.

    @ Алекс – „Любовникът“ е прекрасен филм, да. Предвид режисьора все пак. :) Но в него, както и в „Апокалипсис сега“, „Форест Гъмп“ и „Роден на 4 юли“, които другите изброиха, Виет Нам не е основна тема, а по-скоро атмосфера и мирис.

    Филмите, за които веднага се сещам, в които Виет Нам и неговата история са повече на фокус, са „Индокитай“ с Катрин Деньов и „Добро утро, Виет Нам“ с Робин Уилямс. Много много любими!

  15. An

    Много благодаря на всички за искрените отговори. По-натам смятам да напиша малко неща за Виет Нам, неща, които вероятно не знаете и може да ви бъдат интересни. Засега събирам още първи асоциации. Дотук само двама-трима от моите познати и приятели са ми отговорили, а ми се ще и останалите да си кажат впечатленията, защото са ми много полезни и чета с жив интерес всеки коментар.

  16. ping

    – хилките за тенис на маса, от едната страна зелени, от другата червени
    – тигрова мас (наистина ли е от тигър?)
    – Чък Норис в Missing in Action :)
    – строежите от 80-те
    – легендите за кучетата и виетнамците

  17. maria

    виетнамец: усмихнати хора, изключително услужливи. радват се неимоверно на бебета, дори просто на уликата. в ресторантите сервитьорите идват и просто взимат бебето от ръцете ти и усмихнати потеглят на някъде…

    Виетнам: безкрайни плажове с безкрайни строежи на 5-здвездни курорти и голф игрища. непосредствено до бедни спретнати селца, където основното превозно средство е колело.

  18. majo

    Рамбо.
    Мътна река, продълговата лодка. Нисък, мустакат, ухилен чичко с широка сламена шапка гребе бавно.
    Общежития.

  19. Митака

    Трудолюбие,кулинария, търговия, практичност и всичко това маловажно за виетнамеца в сравнение с чувствата.

  20. annnnni

    Виетнам – войната
    Виетнамци – виетнамското общежитие до блока където живеех като дете и моята приятелка Таня (българка), която живееше в него.

  21. batpep

    виет нам за мене е дребничкият виетнамец, който готвеше безобразно вкусно в мъничката си, мизерна закусвалня на пазара в младост 1. след като го изхвърлиха оттам (за да построят лъскави офиси на банки, търговски дружества, зактрахователи и всяква друга крадлива сган) открих усмихнатия виет нам в схлупена закусвалня до автогарата дето е под драган цанков, „юг“ май се казва. след като и оттам го изхвърлиха, за да построят огромен жилищно-офисно-магазинно-намсикъф още комплекс, му изгубих дирите.

    моля, ако някой знае къде е в момента е виет нам – нека ми каже! обещавам да го почерпя с варен ориз и пиле със зеленчуци, приготвени с вещина и усмивка :)

  22. [vladi]

    Първата ми асоциация е съвсем визуална: дребничък виетнамец, облечен целия в дънки, минава забързано през двора на училището в Люлин, пушейки цигара. Хлапетийте в училищния двор му викаме „Сим чао“, което уж значело здрасти, ма може и да не значи това, никой не знае със сигурност. Той се хили и продължава за където е тръгнал.

  23. Павлина

    Жега и влага, трудно поносими климатични условия. Била съм в Пекин през август и не искам и да си мисля какво е още по на юг, още по-близо до екватора.

  24. An

    Впрочем, батпепо, чини ми се, че ти издирих усмихнатия виетнамец, ама той не е хич дребен. То зависи колко ти си висок де, но той си е висок за виетнамец. И много черен. :) Казаха ми, че имал закусвалня на пазара на младост, но за другото място нямат информация. Възможно пък да е бил собственик, пък друг виетнамец, който бил дребен, да е работел за него. Знам ли. Иначе този, когото познавам, сега има сергия в „мола“ на Илиенци. Но продава дрехи, така че едва ли ти е вече толкова интересен. :)

  25. batpep

    ский са: вкусният виетнамец е по-нисък от мене с една глава, пък аз съм къмто 1,80 някъде. чисто бял си е човека. има белег на една от бузите си или някъде там. ГОТВИ ИЗУМИТЕЛНО! (а аз, между другото, съм доста капризен. случвало се е да запаля колата и да ида до дупница, щото ми се е прияла двойка кюфтета със зеле и лютеница)

    батката наистина готвеше преди около пет години в едно мизерно помещение на пазара в младост едно. после го изгониха, щото бутнаха пазара и построиха нов, заради спирката на метрото. почти всеки ден обядвах при него, говорехме си, въпреки че не знаеше много-много български. после го открих точно срещу кръчмата на ванко-има начин, на автогара „юг“. въпреки, че катакомбите предстоеше да се бутат и на всички им беше известно това, виет-нам не каза къде ще се мести и дали изобщо ще се мести, изглеждаше уморен. като нищо този кулинарен гений може и да е отишъл да продава гащи на илиенци :(

Leave a Reply