Торино нямаше с какво да ме впечатли – ни с хубаво, ни с лошо. Приятен и подреден град, най-вече спрямо следващите два – Генуа и Милано, и въпреки че там се разхождахме повече, снимахме повече, видяхме повече, а и имаше няколко интересни момента, след Бергамо някак ми бледнееше.
Знам, че не ви разказах кой знае колко за Бергамо – просто защото не се случи нищо особено. Понякога няма нужда да правиш нещо особено, за да се чувстваш хубаво на дадено място в даден момент. Просто вървиш, гледаш и се усмихваш.
Но да се върнем към Торино.
Първо да отделя специално внимание на Маруся :)
Някой от компанията я кръсти така, след като я взехме под наем, за да пропътуваме разстоянието Бергамо-Торино-Геноа-Милано-Комо-Милано-Бергамо за 5 дни. Милата, доста зор видя.

