Торино

Торино нямаше с какво да ме впечатли – ни с хубаво, ни с лошо. Приятен и подреден град, най-вече спрямо следващите два – Генуа и Милано, и въпреки че там се разхождахме повече, снимахме повече, видяхме повече, а и имаше няколко интересни момента, след Бергамо някак ми бледнееше.

Знам, че не ви разказах кой знае колко за Бергамо – просто защото не се случи нищо особено. Понякога няма нужда да правиш нещо особено, за да се чувстваш хубаво на дадено място в даден момент. Просто вървиш, гледаш и се усмихваш.

Но да се върнем към Торино.

Първо да отделя специално внимание на Маруся :)

Някой от компанията я кръсти така, след като я взехме под наем, за да пропътуваме разстоянието Бергамо-Торино-Геноа-Милано-Комо-Милано-Бергамо за 5 дни. Милата, доста зор видя.

Реката По – казах на Виктор, че като я видях, се сетих за него и блога му. Слава богу, той разбра чувството ми за хумор. :)

За собствениците на кучета :)

Контейнер за дрехи, чанти и т.н. за втора употреба

Хотелските стаи предлагаха китна гледка към вътрешен двор, където се простираха дрехи, караха се съпрузи, разхождаха се баби с кучета или с две думи – живееха хора.