6 неща

Аааа, хубавите неща не свършват на този дълъг втори юли. Току що разбрах, че още 4-ма приятели заминават утре в 7 за Варна за концерта на ДТ и настана голяма веселба, че ще се засечем на летището.

Освен това ме поканиха, мамо, на верижна интернет игра. И вместо да си оправям багажа за двете пътувания, които ми предстоят, и да поспя, колкото Бог да прости (без това с Димка единодушно решихме, че най-добрият начин да се събудя в 5 е да не си легна въобще), ще отговоря. Да си припомня детските години на лексикони. Лошо няма, пък поканата идва от хубаво място. ;)

Така… Карам го на прима виста:

1. Готвенето. Доколко ми се отдава, доколко не, това е най-доброто ми успокоително. Да ситня, рендя и забърквам разни неща, и после някой да каже: „Ммм, колко е вкусно!“. Това може би се брои за второ, но по-скоро ми е радостно самото готвене.

2. Да се возя на пейковия лифт Драгалевци. Мога да го правя по цял ден.

3. Да подарявам рози от салфетки. Историята на тези рози в общи линии е тъжна, а се случва да ги правя и защото ми е скучно на дадено място, но по-често просто ме радва изненаданата усмивка на непознатите девойки (сервитьорки, певици, случайни), на които подарявам.

4. Порция добре приготвени печени свински ребърца. Ама както Чичо ми ги прави. Сега са ми още по-свидни. :)

5. Морето, през пролетта или есента. Да го гледам, да го слушам, да го вдишвам, седнала със закопани в пясъка крака.

6. И за да ви опиша последната точка, ще цитирам Мечо Пух:

— Хайде да отидем да видим всички — каза Пух. — Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: „Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка“, и ти си дошъл — това аз наричам Приятелски Ден.

Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа:

— Ще отидем, защото е Четвъртък — каза той, — и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък.

Не, не е кльопачката, нито четвъртъка, макар да е прекрасен ден, нито дори самия Мечо Пух. По-голямо е, толкова голямо, че не се вижда. :)))

А сега да сръгна Димка, Таня, Валя, Гинев, Анджи и Виктор. Последния направо го предизвиквам. :)

ПП: А, забравих да кажа, че като отговорите, трябва да поканите още шестима блогъри да сторят същото. Така е заръчано.