– Абе, Анчо, – възкликна Димка един ден, – ти знаеш ли, че майка ти си има профил във Facebook?
– Хъх? Ъъъ, сигурно цъкала нещо напосоки без да иска…
– Не бе, и приятели си има даже!
– (#*%_%*+@#&^$?!?
Отбелязах наум да не подценявам майка си толкова. Сетих се и за онзи случай, в който дете, попаднало на профила на майка си във Facebook, й написало учудена бележка: „Ама вие с татко сте разведени?!“
Никой така и не можа да ми каже какво толкова раздават безплатно, че всички са там. Освен че разни хора решават разни тестове като „Кога ще се оженя“ и призовават други да гласуват за тях на конкурса „Най-секси-лятна-горяща-и-кипяща Facebook мацка“, примерно…
И понеже ми се ще да се успокоя, че не съм единствената, която отказва да се регистрира и по този начин да се мина нещо, моля всички случайни и неслучайни минувачи тук да ми отговорят:
И тези, които отговорят положително, да ми кажат за какво го ползват. Съвсем наистина се интересувам.
Гласувах, че имам, защото имам :) Ползвам го основно за нищо, влизам веднъж-два пъти месечно, за да поддържам връзка с бивши съученици, които са из целия свят и на които иначе не бих се сетила да пиша мейл (срам не срам…) Хвърлям по едно око на това какво са писали приятелите ми, най-често се смея на шегички, игнорирам всички тестове и покани за каузи, отвратително досадните приложения и други подобни и излизам.
Имам акаунт там още преди ГФБ (големият фейсбук бум)… няколко пъти вече си замразявам акаунта и няколко пъти все за нещо го отварям пак – и всеки път съжалявам… Facebook е днешната чалга на Интернет (при това в най-добрия смисъл на думата чалга я употребявам)… колкото и да си затваряш ушите – все някъде се сблъскваш с нея/него…
ползвам го, за да следя какво се случва с живота на хора, които не са близо до мен.
по едно време мислех да си трия профила, но на голяма част от хората там дори нямам телефоните и остава единствения начин да се свържа с тях.
удобно е и това, че можеш лесно и бързо да покажеш снимки, на който е заинтересуван.
лесно се изпращат покани за събития – от рождени дни до представяне на книга…
удобно е.
а решаването на тестчета не е задължително. спрях след първата седмица.
а и може би трябва да уточня, че нямам скайп, а icq спрях да ползвам откакто имам facebook
аз бях нахвърлил „накратко“ по този въпрос малко нещица тук:
http://stonegodevil.com/blog/?p=300
и мислех да си трия профила, но ме разубедиха, че от изтриването полза няма и сега го ползвам основно за разпускане като зацикля от много работа или като нямам никаква работа (по-добре е от броене на мухите в офиса). Основно го ползвам да следя новини за любимите ми музиканти (не трябва да търся аз, а новините сами си идват при мене), игрички (удобни са защото не отнемат повече от 2-3 минути) и писане на забавни коментари по постовете и снимките на приятелите :)
Не и няма да имам. Нямам намерение да се принизявам до нивото на офисен мишок, какъвто не съм и няма да бъда. :D
Защо имам?
Щото с приятели в началото на годината решихме да пробваме тая боза, да видим що за жувотно е и толкова ли е зле или ние сме зле, че нямаме.
Щото исках да пробвам нещо ново… и безплатно:).
Щото донякъде съм и офисен мишок (нищо че в нашия офис сме двама-трима), ама не го ползвам само там.
За 7 месеца имам 25 „френда“ (а не 250), като от тях засега няма такива, които да не съм познавал преди или пък бивши съученици, с които не сме се виждали от двеста години и нямаме какво да си кажем.
Щото от добрите ми стари приятели има и семейни с по две деца или вече в други градове, и като не мога да се видя, пия, говоря и куфея с всички всяка седмица или месец, няколкото коментара, драснати за секунди, под споделена от някого песен, снимка или каквото и да е, могат да ми оправят настроението (като този, че съм „psychosomatic addict insane“ като изкарах 100% на тест за разпознаване на депешарски текстове:-P или тези под снимките ни от Каварна).
Щото по принцип съм устроен да не търся строго чалга във всяка музика, а музика в чалгата ако щеш.
Всеки black cloud си имал своя silver lining, разправят.
О, йе, любимата ми тема! ;)))
Имам фейсбук, защото всяка форма на комуникация ми е добре дошла :) Там откривам хора, с които по една или друга причина съм изгубила връзка, получавам информация, която ме интересува и какво ли още не :)
А регистрацията ми там си струваше, дори и само за да прочета „Pearl Jam is bringing their music back to Europe…“ :))))))
Нямам профил във Facebook. Закрих го напълно преди повече от година.
За доста по-атрактивен и полезен намирам Twitter. Радвам се, че има още хора освен мен, на които не им допада услугата :-)
Споко Анче, ние с Мишел пазим фронта. Нямаме профили и не ползваме активно Facebook. Нещо не е готин за мен, сори.
А, бях си направила един фалшив празен профил, за да видя едни снимки на колежка, че другаде ги нямала. Е, това беше и повече не съм влизала.
Направи си профил, истински. Бъди приятел само със себе си – за още по-истинско.
Имам и съм в дилема в момента. Дори точно по този повод попаднах на твоя блог. Описала съм с няколко изречения моят случай с Фейсбук в блога ми. Незнам каква ще е развръзката, но и аз съм „офис мишок“, така че то е част от забавленията ми. След като се дръпнах обаче от известно време откривам нови интересни работи, до които до сега не съм стигала заради времето прекарано във Фейсбук.
Има два вида хора. Едните боготворят Facebook и прекарват 90% от времето си там в правене на тестове от типа „Кой вид лайно си?“. Другият вид са хората, обзети от параноя, че ЦРУ ги следи и Facebook ще използва снимките им за нечисти помисли и дела…
Ако намерите начин да сте в златната среда като мен, Facebook е един прекрасен инструмент за поддържане на връзка с хора, които не са близо до теб. Тъжно, но факт. Без да изпадам в подробности, но Facebook прекрасно играе ролята на блог, instant messenger, телефонен указател и хартиено албумче за снимки. Nothing more, nothing less.
Нямам фейсбук, майспейс, туитър, скайп и т. н. Не съм регистриран в никакви социални мрежи. Нямам сайт, нито блог. Нямам мобилен, нито стационарен телефон, телевизор и кола също. Не ходя на работа в офис, няма да ходя и на море. Колко от четящите този коментар вярват, че такъв човек въобще може да съществува?!? :) И колко споделят идеята за по-прост начин на живот, лишен от патерици като фейсбук и мобилни телефони…
И аз съм една майка с профил във фейсбук ;-)
Така си допълвам общуването с дъщерята, която е на няколко хиляди километра, със сина, който живее у дома, ама в друг часови пояс и с приятели отдалеч.
Забавлявам се повече, отколкото очаквах.
Имам профил. Ползвам го за губене на време и игрички. Толкоз.
Ползвам го, за да намирам приятели, с които отдавна сме си загубили координатите. Също така го ползвам, за да надничам по снимките им (а и хората в моите), за да знам кой къде е и какво прави.
Имам около 10 профила, нито един на мое име… всъщност като се замисля може и някой да е направил на мое име… Интернет е все пак лол :)
Имам профил. Ползвам го за да споделям разни мисли като в twitter, но разликата е, че е сред приятели. Имам малко приятели все хора които познавам. А и оттам се осведомявам и затова което те правят. Защото неможе да пращаш по телефона или скайпа на всеки къде си ходил и какво си правил и какво те е впечатлило. както и те не пращат. Но чрез фейсбука, може да споделиш, без да ангажираш пряко никого. А и да прочетеш същото за другите какво са правили и какво ги е впечатлило.
http://www.ivosiromahov.com/2_article/a46.html
Да, точно това прочетох днес и много ми хареса. :)