• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

поетично

Мария Донева

20.05.2010

Моята любима жива поетеса си има блог. От доста време вече, но изчаквах да посъбере материал. Днес пусна една много свежа серия – Година в стихове и реших, че е добър повод да я разпространя. :)

Категория: поетично

Дъждостих

27.10.2009

Дъжд ще ни вълнува неведнъж.
Всеки дъжд в лицата ни наднича.
Но дъждът е винаги различен –
никой дъжд не ще е онзи дъжд.

Нямаме през дъждовете мост
и във никой бъдещ дъжд не може
пак да потрепериш дъждокожа
като се надвеся дъждокож.

Само паметта се втурва в кръг
и с усмивка слаба ни поднася
някоя въздишка дъждогласа
или жест на кестен дъждорък.

Следват ни със стъклени стрели
дъждовете в ритъм изповеден.
И един от тях ще е последен,
щом при дъжд сърцето ме боли…

[Прочети повече…] about Дъждостих

Категория: поетично

Над нежността се наклони, не дишай

13.10.2009

Будилник, реактивeн дим, таксита.
Напусто времето скъпим – отлита…
Напусто ни гнети греха несбъднат,
Ръцете дарове държат – оскъдни.

С ръце издрани от метал и кремък
Раздай, каквото си събрал навреме.
Раздай сполуката, раздай бедата –
Такъв е твоят знак – без край, без дата.

Не чакай обяснени дни –
Излишно е.
Над нежността се наклони,
Не дишай.

Обичай улици, звезди, идеи,
Жена обичай и бъди до нея.
Но не в последни светлини гориш ти –
От нежността стареем ние,
Но нищо, нищо…

_
„В средата“
музика: ФСБ
текст: Калин Донков

Категория: мелодично, поетично

Завърни се от някъде, излъжи ме навеки

13.10.2009

Ако в чая въздъхнат горчиви треви
И потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
А сърцето на лятото още кърви.

По кръга на студените мокри скали
Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
А сърцето на лятото още гори.

С изяснени във мъчна усмивка черти
Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
А сърцето на лятото още тупти.

На мъглите през мрачното млечно море
Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
И сърцето на лятото няма да спре.
_

„Зимна къща“
музика: ФСБ
текст: Калин Донков

Категория: мелодично, поетично

Вятър тананика

13.10.2009

Някой попита, пък на мене малко ми трябва, за да зацикля отново.

Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва –
иде вятър, иде…

Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят,
и душата ми отлита.

Хей, иде вятър, иде…
_
„Иде вятър“
музика: ФСБ
текст: Калин Донков

Категория: мелодично, поетично

Сутринта валяло дъжд…

14.09.2009

и ръцете ми са хладни.
Мигна ли дори веднъж,
лятото ще се разпадне.

Сол и пясък и ръжда
палят в гърлото ми суша.
Лятото ще задържа,
само ако в теб се сгуша.

* * *

Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.

То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.

Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.

Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?

* * *

Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е
невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,

и става тъжна и трагична,
а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И, като оправия няма,
поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея…
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.

* * *

Мария Донева

Единствената причина да ме е яд, че нямам профил във Facebook, е че само там тя си публикува най-новите неиздадени неща.

По една случайност се озовах на представянето на последната й стихосбирка и си прекарах страхотно. Мария е точно такава, каквато е нейната поезия – слънчева, много чаровна и вдъхновяваща.

Остана ми 1 книжка, която все още не съм подарила на никого. Кой я иска? :)

Категория: поетично

  • Go to page 1
  • Go to page 2
  • Go to page 3
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход