Моята любима жива поетеса си има блог. От доста време вече, но изчаквах да посъбере материал. Днес пусна една много свежа серия – Година в стихове и реших, че е добър повод да я разпространя. :)
поетично
Дъждостих
Дъжд ще ни вълнува неведнъж.
Всеки дъжд в лицата ни наднича.
Но дъждът е винаги различен –
никой дъжд не ще е онзи дъжд.
Нямаме през дъждовете мост
и във никой бъдещ дъжд не може
пак да потрепериш дъждокожа
като се надвеся дъждокож.
Само паметта се втурва в кръг
и с усмивка слаба ни поднася
някоя въздишка дъждогласа
или жест на кестен дъждорък.
Следват ни със стъклени стрели
дъждовете в ритъм изповеден.
И един от тях ще е последен,
щом при дъжд сърцето ме боли…
Над нежността се наклони, не дишай
Будилник, реактивeн дим, таксита.
Напусто времето скъпим – отлита…
Напусто ни гнети греха несбъднат,
Ръцете дарове държат – оскъдни.
С ръце издрани от метал и кремък
Раздай, каквото си събрал навреме.
Раздай сполуката, раздай бедата –
Такъв е твоят знак – без край, без дата.
Не чакай обяснени дни –
Излишно е.
Над нежността се наклони,
Не дишай.
Обичай улици, звезди, идеи,
Жена обичай и бъди до нея.
Но не в последни светлини гориш ти –
От нежността стареем ние,
Но нищо, нищо…
_
„В средата“
музика: ФСБ
текст: Калин Донков
Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
И потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
А сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
А сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
А сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
И сърцето на лятото няма да спре.
_
„Зимна къща“
музика: ФСБ
текст: Калин Донков
Вятър тананика
Някой попита, пък на мене малко ми трябва, за да зацикля отново.
Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва –
иде вятър, иде…
Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят,
и душата ми отлита.
Хей, иде вятър, иде…
_
„Иде вятър“
музика: ФСБ
текст: Калин Донков
Сутринта валяло дъжд…
и ръцете ми са хладни.
Мигна ли дори веднъж,
лятото ще се разпадне.
Сол и пясък и ръжда
палят в гърлото ми суша.
Лятото ще задържа,
само ако в теб се сгуша.
* * *
Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.
То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.
Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.
Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?
* * *
Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже
до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.
Почти съм сигурна, че тя е
невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,
и става тъжна и трагична,
а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.
Един път се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И, като оправия няма,
поне да се напием двете.
Но тя със мене не споделя,
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.
Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея…
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.
* * *
Единствената причина да ме е яд, че нямам профил във Facebook, е че само там тя си публикува най-новите неиздадени неща.
По една случайност се озовах на представянето на последната й стихосбирка и си прекарах страхотно. Мария е точно такава, каквато е нейната поезия – слънчева, много чаровна и вдъхновяваща.
Остана ми 1 книжка, която все още не съм подарила на никого. Кой я иска? :)