• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

поетично

Нищо особено…

06.09.2009

Нищо особено.
Ден като ден. Като всички.
Даже и сводът е смръщен и злобен, но
още е пълен със птички.
Нищо особено… Вятърът есенен
пак тъй завъртва листата.
Свири през мен. Но ми е весело –
на гръб бих понесъл земята.
Птиците литват. Хуква подире им
като хвърчило небето.
Всичко напомня тъга и умиране.
Нищо такова, което
да стопли сърцето ми – нито е влюбено,
нито се връща от среща.
Нищо особено!… А ми е хубаво,
става в гърдите ми нещо!
Някаква тръпка безименно-сладостна,
нещо безкрайно голямо!
И ми е светло! И ми е радостно,
а нищо особено няма!
Просто сърцето, от жал непоробено,
за своите радости пее.
Нищо особено. Нищо особено.
Нищо, освен че живея.

[Прочети повече…] about Нищо особено…

Категория: поетично

Съобщение за изобретение

10.06.2009

Ако ви се струва твърде дълго, си представете как преписвам от книгата на компютъра в 1 през нощта, само за да ви поздравя, ей така, междуизборно, с това стихотворение на Валери Петров:

„СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ“
Валери Петров

Неизвестни читателю, понеже защото
така е устроено, уви, обществото,
че гениалните изобретатели
от психиатрите постоянно са патили,
преди да успеят; и защото понеже
д-р Маркова (!!!) иска и мен да отреже
от околния свят – с туй послание аз
се обръщам към вас:
Говорете за мене! Пишете писма!
Не бъдете и вие Неверни Тома,
не ме смятайте луд,
първо дайте си труд
да вникнете в моята докторска теза,
с която в историята на прогреса ще влеза:
[Прочети повече…] about Съобщение за изобретение

Категория: поетично

Небрежно…

20.05.2009

Преписано от една стихосбирка-самоделка с тираж 1 бр., който дори не е у автора си. :)

Вземи си дрехите, парфюма,
ключът на шкафа остави.
А после напусни оклюмала
и чак навън се разреви.

Светът от сълзи няма нужда.
Ще мине и без твоите, нали?
От днес без мен ще се събуждаш
и с всеки ден по-малко ще боли.

Вземи чадъра ми, навън вали.
Задръж го – нещо като спомен.
Светът не свършва със една любов, нали?
Светът разплакан и чаровен.

[Прочети повече…] about Небрежно…

Категория: поетично

Кратички…

20.05.2009

от Анджи, които много ми харесаха.

Нощ, пълна със мечти различни,
примесени с цигарен дим.
С очи, блестящи неприлично,
лукава, Любовта настъпва
с рисувана усмивка, като мим..
–

Понякога
в ъгъл стои
и се среща
със себе си,
тръгвайки
по колкото може
по-нестигащи
пътища..

–

Безболезнено мъртва –
шепа спомен от сън,
кръв от залез,
нож от вятър,
свобода от стени.

Карнавална реклама
на дните без болка
на отчайващо ниски цени.

Категория: поетично

От папмашината изпсува някой грубо

01.04.2009

Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.
Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
„Кой се контрабандно вмъкна?“
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
подсвирна,
после млъкна.

„Пролет в завода“, Никола Вапцаров

Категория: поетично

Снежинка

28.03.2009

(само те ни познават,
онези, които
забравяме…)
*

Понякога ме изумяваш.

(И явно трябва да те добавя в RSS-четеца си – все ги разбъркваш тея постове и ми е много трудно да те следя, пък така пропускам нещо хубаво.)

((Концертът беше великолепен!))

Категория: поетично

  • « Go to Previous Page
  • Go to page 1
  • Go to page 2
  • Go to page 3
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход