Сутринта валяло дъжд…

posted in: поетично | 6

и ръцете ми са хладни. Мигна ли дори веднъж, лятото ще се разпадне. Сол и пясък и ръжда палят в гърлото ми суша. Лятото ще задържа, само ако в теб се сгуша. * * * Лятото не мигва нощем, после … Continued

Нищо особено…

posted in: поетично | 4

Нищо особено. Ден като ден. Като всички. Даже и сводът е смръщен и злобен, но още е пълен със птички. Нищо особено… Вятърът есенен пак тъй завъртва листата. Свири през мен. Но ми е весело – на гръб бих понесъл … Continued

Съобщение за изобретение

posted in: поетично | 4

Ако ви се струва твърде дълго, си представете как преписвам от книгата на компютъра в 1 през нощта, само за да ви поздравя, ей така, междуизборно, с това стихотворение на Валери Петров: „СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ“ Валери Петров Неизвестни читателю, понеже … Continued

Небрежно…

posted in: поетично | 3

Преписано от една стихосбирка-самоделка с тираж 1 бр., който дори не е у автора си. :) Вземи си дрехите, парфюма, ключът на шкафа остави. А после напусни оклюмала и чак навън се разреви. Светът от сълзи няма нужда. Ще мине … Continued

Кратички…

posted in: поетично | 0

от Анджи, които много ми харесаха. Нощ, пълна със мечти различни, примесени с цигарен дим. С очи, блестящи неприлично, лукава, Любовта настъпва с рисувана усмивка, като мим.. – Понякога в ъгъл стои и се среща със себе си, тръгвайки по … Continued