Нищо особено.
Ден като ден. Като всички.
Даже и сводът е смръщен и злобен, но
още е пълен със птички.
Нищо особено… Вятърът есенен
пак тъй завъртва листата.
Свири през мен. Но ми е весело –
на гръб бих понесъл земята.
Птиците литват. Хуква подире им
като хвърчило небето.
Всичко напомня тъга и умиране.
Нищо такова, което
да стопли сърцето ми – нито е влюбено,
нито се връща от среща.
Нищо особено!… А ми е хубаво,
става в гърдите ми нещо!
Някаква тръпка безименно-сладостна,
нещо безкрайно голямо!
И ми е светло! И ми е радостно,
а нищо особено няма!
Просто сърцето, от жал непоробено,
за своите радости пее.
Нищо особено. Нищо особено.
Нищо, освен че живея.
поетично
Съобщение за изобретение
Ако ви се струва твърде дълго, си представете как преписвам от книгата на компютъра в 1 през нощта, само за да ви поздравя, ей така, междуизборно, с това стихотворение на Валери Петров:
„СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ“
Валери Петров
Неизвестни читателю, понеже защото
така е устроено, уви, обществото,
че гениалните изобретатели
от психиатрите постоянно са патили,
преди да успеят; и защото понеже
д-р Маркова (!!!) иска и мен да отреже
от околния свят – с туй послание аз
се обръщам към вас:
Говорете за мене! Пишете писма!
Не бъдете и вие Неверни Тома,
не ме смятайте луд,
първо дайте си труд
да вникнете в моята докторска теза,
с която в историята на прогреса ще влеза:
[Прочети повече…] about Съобщение за изобретение
Небрежно…
Преписано от една стихосбирка-самоделка с тираж 1 бр., който дори не е у автора си. :)
Вземи си дрехите, парфюма,
ключът на шкафа остави.
А после напусни оклюмала
и чак навън се разреви.
Светът от сълзи няма нужда.
Ще мине и без твоите, нали?
От днес без мен ще се събуждаш
и с всеки ден по-малко ще боли.
Вземи чадъра ми, навън вали.
Задръж го – нещо като спомен.
Светът не свършва със една любов, нали?
Светът разплакан и чаровен.
Кратички…
от Анджи, които много ми харесаха.
Нощ, пълна със мечти различни,
примесени с цигарен дим.
С очи, блестящи неприлично,
лукава, Любовта настъпва
с рисувана усмивка, като мим..
–
Понякога
в ъгъл стои
и се среща
със себе си,
тръгвайки
по колкото може
по-нестигащи
пътища..
–
Безболезнено мъртва –
шепа спомен от сън,
кръв от залез,
нож от вятър,
свобода от стени.
Карнавална реклама
на дните без болка
на отчайващо ниски цени.
От папмашината изпсува някой грубо
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.
Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
„Кой се контрабандно вмъкна?“
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
подсвирна,
после млъкна.
„Пролет в завода“, Никола Вапцаров
Снежинка
(само те ни познават,
онези, които
забравяме…)
*
Понякога ме изумяваш.
(И явно трябва да те добавя в RSS-четеца си – все ги разбъркваш тея постове и ми е много трудно да те следя, пък така пропускам нещо хубаво.)
((Концертът беше великолепен!))