От папмашината изпсува някой грубо

posted in: поетично | 0

Едно момиче весело запя. Един младеж го стрелна с поглед влюбен и то поруменя. Тогава влезе портиерът тихо и каза: „Кой се контрабандно вмъкна?“ Ала разбра, виновно се усмихна, почеса се, подсвирна, после млъкна. „Пролет в завода“, Никола Вапцаров

Снежинка

posted in: поетично | 1

(само те ни познават, онези, които забравяме…) * Понякога ме изумяваш. (И явно трябва да те добавя в RSS-четеца си – все ги разбъркваш тея постове и ми е много трудно да те следя, пък така пропускам нещо хубаво.) ((Концертът … Continued

По това време на нощта

Изплютите въпроси плуват из въздуха като кълбета от цигарен дим А ние сред прегърнатите сенки очи в очи по спомени тъжим И питаме защо и как Картината ни все по-сива става И чудим се дали, все пак, минутка още времето … Continued

Анжело,

posted in: поетично | 4

… тези две стихотворения са най-тъжните неща, които съм чела напоследък. Толкова е хубаво, че чак е ужасно! Порових се, авторката се казва Бояна Петкова. Не съм сигурна, че искам да чета другите й стихове… (трябваше да позволиш коментар в … Continued