Изплютите въпроси плуват
из въздуха като кълбета от цигарен дим
А ние сред прегърнатите сенки
очи в очи по спомени тъжим
И питаме защо и как
Картината ни все по-сива става
И чудим се дали, все пак,
минутка още времето продава
Ако не – да си откраднем, а?…
Едно се чудя само –
кръстът, нарисуван на стената
от уличната лампа и прозореца,
свещен ли е
или просто слагаме кръст на всичко?