… тези две стихотворения са най-тъжните неща, които съм чела напоследък. Толкова е хубаво, че чак е ужасно!
Порових се, авторката се казва Бояна Петкова. Не съм сигурна, че искам да чета другите й стихове…
(трябваше да позволиш коментар в блога си, за да не се налага да пиша тук…, но вероятно е защото заслужава да бъде разпространено)
знам прекрасно коя е авторката, мила. знам и кой как ще реагира, в т.ч и ти така.. :)
в усещането за споделена емпатия влиза, а то е толкова финно вибриращо от подобни реакции:)
ама понякога знам и твърде много да знам и това взе да ме плаши, че нищо не знам, хаха. неслучайно най-хубавите връзки и отношенията са между хората от 80те и донякъде 90 те споделящи прости и ясни им истини..
–
изпращам ти малко Буковски, навремето неговата Свобода ме зарази окончателно да живея макар и
„докато получат твоята книга, ти
не си вече в
книгата си.
ти си на следващата страница,
следващата
книга.
хората четат себе си в книгите преправяйки,
което им е нужно и махайки, което
не им е.
предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.
няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти
и нищожно
количество
болка.“
и
„O, да,
има и по-лоши неща
от това да си сам,
но често отнема
десетки години,
за да го проумееш.
и най-често
когато го направиш,
твърде късно е,
а няма нищо по-лошо
от това
да е твърде късно“
мисля си, че Буковски винаги ми е навреме някак си..
–
хе, за мусаката в неделя и ти имаше принос, обели картофките, бърка заливката, а между другото и спретна страхотна салата, изцеди и фреш сока и най-вече диджействаше с флойд. колко му трябва на човек да ощастливи някого като мен, примерно :))
усмихвай се ти.
сега като ни застигнат благодарностите и пожеланията на колегите ти…
ще им дадем път да ни подминат ;)
целувки:)
А аз наистина нищо не знам.
:)
знам кое ме затваря в книгата на буковски, знам точната страница, знам че нямаше как да не сбъркам пътя..
но както да е. пуснах ти обещаното, разказът, с повече пояснения:)
Яна пише наистина много добре и има още доста неща, които бих ти препоръчала да прочетеш, наистина. Може и в блога й (http://ljato.wordpress.com). Имам един брой на сп. Пламък, в който са публикувани стихове и на двете ни, от там имам едно любимо стихотворение нейно, ако все пак си промениш мнението и решиш да почетеш още, ще видя дали го няма в нета да ти дам линк :)