Великолепен превод на най-любимата ми френска песен. Не я признавам в друго изпълнение, освен това на автора й – Jacques Brel.
Не ме напускай
Трябва да забравим
Нали така е редно –
Всяко чувство
Напуска ни…
И го забравяме веднага…
Остават
Времето, обидите,
Раздадени напусто
Пропуснати съкровища
Които само споменът изравя
/превод: Борис Жеков – Duende/
Happy Anniversary?:) Just pullin’ ur leg…
Шти дам аз едно пулене! :)