и ръцете ми са хладни.
Мигна ли дори веднъж,
лятото ще се разпадне.
Сол и пясък и ръжда
палят в гърлото ми суша.
Лятото ще задържа,
само ако в теб се сгуша.
* * *
Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.
То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.
Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.
Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?
* * *
Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже
до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.
Почти съм сигурна, че тя е
невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,
и става тъжна и трагична,
а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.
Един път се прибра пияна
и между зъбите със цвете.
И, като оправия няма,
поне да се напием двете.
Но тя със мене не споделя,
и съм безсилна и самотна.
От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.
Да я захвърля във килера,
да я заключа във музея…
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.
* * *
Единствената причина да ме е яд, че нямам профил във Facebook, е че само там тя си публикува най-новите неиздадени неща.
По една случайност се озовах на представянето на последната й стихосбирка и си прекарах страхотно. Мария е точно такава, каквато е нейната поезия – слънчева, много чаровна и вдъхновяваща.
Остана ми 1 книжка, която все още не съм подарила на никого. Кой я иска? :)
An
Още едно съвсем прясно, от вчера:
Времето направо
стана нелюбезно.
Слънце пепеляво
светне и изчезне.
Облаци забърсват
покривите прашни.
Аз пуловер търся,
и това е страшно –
есен ме захапа,
лято ме остави,
вече съм с чорапи,
вече съм с ръкави.
Мария Донева
secondlifesyndrome
Кой какво спомена за подаряване? :))
secondlifesyndrome
Горното да се чете като „много, ама много ми хареса“ :)
An
Твоя е, Валенце. Много се радвам. :)
Dims
Не знам колко пъти ги прочетох вече… Невероятна е тази жена! :)))
Мария
Ан!
Благодаря ти :)
За мен е голяма радост, че ме споменаваш така.
М.